Читать «Сребърната корона» онлайн - страница 12

— Това беше вероятно образът на някакво копие или изобщо нещо от този род. Настоявам да видя оригинала, за който заплатих почти хиляда гущера.

— Слушайте, г-н Ганс, — каза търпеливо равинът, — не ни е дадено да видим някои неща — онези, които Той не разрешава да видим. Понякога ми се иска те да са повече. Но някои ни е абсолютно забранено да видим — Мойсей е знаел това и едното от тях е лика господен, а другото е истинската корона, която Той е направил и благословил. Чудото си е чудо и то е божие дело.

— И вие ли не сте я видели?

— Поне не с очите си.

— Не вярвам на нито една дума, долен мошенико, евтин фокуснико!

— Короната е истинска. Ако мислите, че има магия, тя е за онези, които настояват да я видят- ние се опитваме да им създадем някаква представа за короната. Но за вярващите в короната няма никаква магия. Рифкеле — каза бързо равинът, — донеси на татко тефтера с писмата.

Тя излезе от стаята, но не веднага, леко изплашена, с блуждаещ поглед и се върна десет минути по-късно, след като пусна водата в клозета, облечена в дълга фланелена нощница, с голяма жълта тетрадка в ръце, помежду всеки от хвърчащите листове на тетрадката бяха пъхнати стари писма.

— Доказателства — каза равинът.

След като отгърна няколко свободни листа, той измъкна с трепереща ръка някакво писмо и го зачете с глас, пресипнал от вълнение:

— „Скъпи равине Лифшиц, след чудодейното оздравяване на майка ми, г-жа Макс Коен, от неотдавнашната й болест, изпитвам порив да покрия с целувки босите ви нозе. Вашата корона направи чудеса и аз я препоръчвам на всичките си приятели. Искрено и вечно Ваша (Г-жа) Естер Полатник,“ Тя е университетска преподавателка.

Прочете още едно:

— „Скъпи равине Лифшиц, Вашата 986-доларова корона излекува напълно и окончателно баща ми от рак на панкреаса със сериозни усложнения в белите дробове и то след като нищо друго не беше в състояние да му помогне. Никога досега не съм вярвал в чудотворни явления, но отсега нататък ще се науча да се съмнявам по-малко. Благодаря на Вас и на Господ. Искрено Ваш Даниел Шварц.“ Адвокат — допълни равинът и предложи на Албърт да вземе книгата. — Вижте сам, г-н Ганс, стотици писма. Албърт не пожела дори да се допре до нея.

— Искам да видя само едно, равине Лифшиц. и то съвсем не е тоя тефтер с безполезни доказателства. Искам да видя сребърната корона на баща ми.

— Това е невъзможно. Вече ви обясних защо не мога да направя подобно нещо. Божията дума е закон божи.

— Тъй като сам споменахте закона, ако до пет минути не видя короната, още утре сутринта ще съобщя за вас и за дейността ви на районния прокурор на Бронкс.

— УУУ — запя Рифкеле и запляска ушите си.

— Млък! — изкрещя Албърт.

— Имайте уважение — извика равинът. — грубер юнг.

— Ще дам жалба под клетва и районният прокурор ще ви затвори, вас и цялото това съмнително заведение, ако не ми върнете моментално 986-те долара, които ми измъкнахте. Равинът внезапно се разколеба.

— Така ли се говори с един божи равин?

— Крадецът си е крадец.

Рифкеле се олигави и заквича.