Читать «Грижи за бебето и детето» онлайн - страница 410

Обикновено не е разумно сам човек да осинови дете. Това е така, защото при своето възпитание и момчетата, и момичетата се нуждаят и от майка, и от баща. Освен това, ако човек е сам, може да съсредоточи прекалено голямо внимание върху детето.

Съпрузите не трябва да чакат да остареят, за да осиновят дете, тъй като по-старите хора по-трудно ще се приспособят към детето.

Има известна опасност и в осиновяване на дете, което да „замести“ собственото починало дете. При наличността на други собствени деца в семейството осиновеното може да се чувствува в неизгодно положение. Но даже родителите и да нямат други деца, те трябва да осиновят само защото искат да имат дете, което да обичат. Няма нищо лошо в осиновяването на дете, което по възраст, пол и външен вид прилича на починалото, но сравнението трябва да спре дотук. Не е правилно, нито разумно да се заставя един индивид да играе ролята на друг. Той със сигурност ще пропадне в своята роля, ще разочарова родителите и ще бъде нещастен. Осиновеното не трябва да се подсеща какво е правило другото дете или да бъде сравнявано с него гласно или мислено. Оставете го да бъде такова, каквото е. (Част от това се отнася и за собственото дете, което е родено след смъртта на друго дете в семейството.)

На каква възраст трябва да се осинови детето? Общо взето, колкото е по-малко, толкова по-добре. В такъв случай осиновителите чувствуват, че започват с едно чисто невинно същество, с което могат да свикнат по-лесно, минавайки през същите етапи като със собствено бебе. Обаче има и множество примери, когато осиновяването на по-големи деца е било сполучливо.

Осиновяващите родители обикновено се интересуват от въпроса за наследствеността на детето и как тя ще повлияе на неговото бъдещо развитие. Колкото по-задълбочено е изучаван въпросът за развитието на личността, включително и на умственото развитие, толкова по-ясно става, че най-главният фактор е средата, в която детето расте, особено любовта на родителите и чувството у детето, че им принадлежи. Няма доказателства, че някои специфични социални пороци, като алкохолизмът, безнравствеността, престъпността или безотговорността, се предават по наследство.

804. Трябва ли да се каже на детето, че е осиновено. Всички хора, компетентни в тази област, са на мнение, че детето трябва да знае това. Рано или късно то със сигурност ще научи от някого независимо от това, колко грижливо родителите пазят тази тайна. По-голямото дете и даже възрастният човек тежко преживяват неочакваното откритие, че са осиновени. Това може да лиши детето в продължение на години от чувството за безопасност. Да предположим, че едно бебе е осиновено през първата година след раждането. Кога трябва да му се каже това? Новината не трябва да се пази за някаква възраст. От самото начало родителите трябва непринудено и открито да разговарят по този въпрос помежду си, с детето и с познати. Това създава атмосфера, при която детето може спокойно да ги запита, когато този въпрос го развълнува. С развитието на неговата способност да разбира то малко по малко научава какво значи осиновяване.