Читать «Грижи за бебето и детето» онлайн - страница 11

Мнозинството майки не са дотолкова обезсърчени, за да можем да наречем този период депресия. Може би смятате за ненужно да се спираме върху неприятни неща, които може никога да не се случат. Аз споменавам това, защото няколко майки са ми казвали: „Аз съм сигурна, че няма да се чувствувам толкова депримирана и обезсърчена, ако знаех колко често се среща това чувство. Мислех, че целият ми поглед върху живота се е променил безвъзвратно“. Човек може да приеме дадено положение много по-лесно, ако знае, че много хора са го преживели и че то е само временно.

Ако се чувствувате и най-малко потиснати, постарайте се да се откъсвате по малко от ежедневните грижи около бебето през първия и втория месец. Ходете на кино, на фризьор, купете си нова рокля или шапка. От време на време посещавайте близки приятели. Ако няма на кого да оставите бебето, водете го с вас или канете приятелите си на гости. Всичко това действува тонизиращо. Ако сте депримирани, няма да ви се иска да вършите тези неща. Но ако направите усилия да го вършите, вие ще се чувствувате по-добре, а това е от значение не само за вас, но и за бебето, и за вашия съпруг. Ако депресията не мине за няколко дни или се влоши, свържете се с психиатър. В такъв момент той ще може да ви помогне много.

Когато една майка е потисната и мисли, че съпругът й е безразличен към нея, въпросът има две страни. Първо, депримираният човек смята, че хората се отнасят към него недружелюбно. От друга страна, естествено е бащата да се чувствува изоставен, когато майката и цялото семейство са изцяло погълнати от бебето. Получава се омагьосан кръг. Майката въпреки многото грижи винаги трябва да отделя малко внимание за съпруга си и да му дава възможност да помага при отглеждането на бебето.

17. Други чувства. Повечето жени прекалено много се вълнуват през първите няколко седмици след излизането от родилния дом. Те се тревожат, когато бебето плаче, смятайки, че има нещо сериозно; тревожат се за всяко кихване, за всяка пъпчица. Те често влизат на пръсти при бебето, за да проверят дали диша. Прекалената предпазливост през този период е като че ли вроден инстинкт у майката. Това е според мен начинът, по който природата кара милионите млади майки (някои от които неопитни и безгрижни) да поемат сериозно своите нови задължения. Малко повече тревога е полезна за някои безотговорни личности. Разбира се, най-много се тревожат старателните майки, въпреки че те най-малко имат основание за това. За щастие това явление е временно.

Понякога се случва и друга промяна в настроението. Отначало в родилния дом жената изцяло разчита на сестрите и е благодарна за техните грижи към бебето. Но изведнъж тя се променя: тя добива увереност, че може сама да се грижи за бебето и вътрешно се ядосва, защото сестрите не й разрешават. Ако в къщи прибегне до помощта на медицинската сестра, тя отново може да премине през тези два етапа. Съвсем естествено е майката да желае сама да се грижи за своето бебе. Но отначало това чувство не се проявява, защото тя е убедена в своята неопитност. Колкото по-силно е първоначалното чувство за непълноценност, толкова по-решително майката ще се стреми да покаже своята компетентност, когато придобие увереност.