Читать «Карлсон, който живее на покрива» онлайн - страница 6

— Красиви картини! — каза той най-после. — Необикновено красиви картини! Макар, разбира се, да не са толкова хубави като моите.

Дребосъчето скочи на крака и не знаеше къде да се дене от радост: толкова драго му беше, че Карлсон се върна.

— Много ли картини имаш на покрива? — попита той.

— Няколко хиляди. Пък и аз самият рисувам в свободното си време. Рисувам малки петленца, птици и разни други красиви неща. Аз съм най-добрият рисувач на петли в целия свят! — каза Карлсон, направи красиво завъртане и кацна на пода редом с Дребосъчето.

— Виж ти! — учудваше се Дребосъчето. Не мога ли и аз да отлетя с тебе на покрива? Толкова много ми се иска да видя твоя дом, твоите парни машини и твоите картини!…

— Разбира се, че можеш — отговори Карлсон. — От само себе си се разбира. Ще ми бъдеш скъп гост… някой друг път.

— Дано да е скоро! — извика Дребосъчето.

— Спокойствие и само спокойствие! — каза Карлсон. — аз трябва отначало да разтребя вкъщи. Но за това няма да отиде много време. Ти нали се догаждаш кой е най-добрият майстор в света на най-бързото почистване? Това е на всички известно.

Дребосъчето не се съмняваше, че Карлсон е във всичко „най-добрият“ в целия свят. Сигурно той ще е най-добрият другар и по игра. В това Дребосъчето се убеди от собствен опит… Наистина Кристер и Гунила са също така добри другари, но колко ги превъзхожда Карлсон, който живее на покрива! Кристер знае само да се хвали със своето куче Йофа и Дребосъчето отдавна му завижда.

„Ако утре той пак започне да се хвали с Йофа, аз пък ще му разкажа за Карлсон. Какво струва неговата Йофа в сравнение с Карлсон, който живее на покрива? Така ще му кажа.“

И все пак нямаше друго нещо на света, което Дребосъчето, тъй страстно да желаеше да има, както едно кученце…

Карлсон прекъсна мислите на Дребосъчето:

— Не бих отказал да се поразвлека сега малко — каза той и се огледа с любопитство наоколо. — Не ти ли купиха нова парна машина?

Дребосъчето поклати глава. Той си спомни за своята парна машина и помисли: „Тъкмо сега, когато Карлсон е тука, мама и татко могат да се убедят, че той наистина съществува.“ Пък ако Босе и Бетан са вкъщи, той и на тях може да покаже Карлсон.

— Ще дойдеш ли да се запознаеш с мама и татко?

— Разбира се! На драго сърце — отговори Карлсон. — Ще им бъде много приятно да ме видят — аз съм толкова красив и умен — Карлсон се заразхожда доволен из стаята… — умерено пълен — добави той. — Накратко, мъж в разцвета на силите си. На твоите родители ще бъде много приятно да се запознаят с мене.

Миризма на пържени кюфтета се носеше от кухнята и по това Дребосъчето позна, че наближава обед. Като поразмисли, той реши да запознае Карлсон със своите родители следобед. Първо, никога нищо хубаво не се е получавало, когато някой е пречел на мама да пържи кюфтета. А освен това току-виж, че на татко му или на майка му им хрумне да заприказват Карлсон за парната машина или за петната върху поличката… А такъв разговор в никакъв случай не трябва да се допуща. През време на обеда Дребосъчето ще се постарае да внуши на баща си и майка си как трябва да се отнасят към най-добрия в света специалист по парни машини. И когато те се наобядват и разберат всичко, той ще покани цялото семейство в своята стая.