Читать «В кометата» онлайн

Артър Кларк

В кометата

— Не знам защо записвам това — каза бавно Джордж Такео Пикет пред микрофона. — Не съществува каквато и да е възможност някой някога да чуе този запис. Казват, че кометата ще ни върне в близост до Земята след около два милиона години, когато направи следващата си обиколка около Слънцето. Не знам дали човечеството тогава все още ще съществува и дали кометата ще привлече вниманието на нашите потомци така, както привлече нашето. Може би и те като нас ще изпратят експедиция до нея, за да видят какво могат да открият. И ще ни намерят…

Корабът и тогава, след всички тези години, ще бъде в съвършено състояние. В резервоарите ще открият гориво, а може би дори и много въздух, тъй като храната ни ще привърши преди въздуха и ще умрем от глад, а не от задушаване. Нищо чудно обаче да не дочакаме такъв край. По-лесно ще ни бъде да отворим шлюзовете, за да свърши всичко изведнъж.

Когато бях малък, прочетох книга за една от експедициите до полюсите, наречена „Зима сред снеговете“. Е, точно с това се сблъскваме сега. Навсякъде около нас има лед, витаещ из пространството във формата на големи порести ледени планини. „Чалънджър“ се намира сред рояк такива айсберги, които се въртят толкова бавно, че трябва да изчакаш няколко минути, за да се убедиш, че все пак се движат. Нито една експедиция на Земята обаче не се е сблъсквала със зима като нашата. През по-голямата част от тези два милиона години температурата ще бъде около четиристотин и петдесет градуса под нулата. Ще бъдем толкова отдалечени от Слънцето, че то ще ни топли не повече от звездите. Кой човек се е опитвал в студена зимна нощ да си сгрее ръцете на светлината на Сириус?

Тази нелепа мисъл, която внезапно се появи в главата му, съвсем го сломи. Не можа да говори повече, защото си спомни за заснежените полета, облени от лунна светлина, и за коледните песни, които кънтяха в една Земя, отдалечена от него вече на петдесет милиона мили. Изведнъж се разрида като дете. Спомените за цялата пренебрегвана дотогава красота на Земята, която бе изгубил завинаги, го лишиха от всякакво самообладание.

А всичко бе започнало толкова добре, обвито от ореола на възбудата от приключението. Спомни си (не беше ли това преди шест месеца?) как за пръв път бе потърсил с поглед кометата, малко след като осемнадесетгодишният Джими Рандал я бе открил с домашния си телескоп и бе уведомил за това с известната си телеграма обсерваторията в Маунт Стромло. В онези ранни дни кометата бе само мъгливо облаче, движещо се бавно към съзвездието Еридан, разположено непосредствено на юг от Екватора. Все още се намираше далеч отвъд Марс, като се придвижваше към Слънцето по изключително удължена орбита. Когато за последен път бе пробляснала в небесата на Земята, хората все още не бяха се появили. Може би нямаше да ги има и при следващото й появяване. Човешкият род виждаше кометата на Рандал за пръв и може би за последен път.

Когато наближи Слънцето, тя се разрасна и започна да излъчва изпарения и струи, най-малката от които бе сто пъти по-дълга от земния диаметър. Подобно на огромен вимпел, развян от космическия вятър, опашката на кометата достигна дължина от почти четиридесет милиона мили, когато премина покрай орбитата на Марс. Едва тогава астрономите си дадоха сметка, че наблюдават може би най-зрелищния спектакъл, появил се в небесата. Халеевата кометата, преминала покрай Земята през 1986 година, не представляваше нищо в сравнение с тази. Именно тогава ръководството на Международната декада по астрофизика взе решение да изпрати подир нея изследователския кораб „Чалънджър“. Бе се появил шанс, който вероятно нямаше да се повтори поне още хиляда години.