Читать «Фонтаните на рая» онлайн - страница 6

Тъкмо един знаменит залез в Тейпробейн започна да преобразява небето на запад, когато между дърветата тихо приближи електротрициклет и подкара нагоре покрай гранитните колони на откритата галерия. (Гениален стил на Чола от периода на Ранапура! Пълен анахронизъм. Но само професор Пол Сарат бе се изказал критично в обичайния си стил.)

Трупайки дълго горчив опит, Раджасингхе беше свикнал да не вярва на първото си впечатление, но и никога да не го пренебрегва. Донякъде очакваше, че Ваневар Морган щеше да бъде огромен, внушителен мъжага, подобен на постиженията си. Вместо това се оказа, че инженерът бе с ръст под средния и с почти крехка фигура. Стройното му тяло бе жилесто, а гарвановочерната му коса ограждаше като в рамка лице, значително по-младо за възрастта му — петдесет и една години.

Видеодисплеят от биографичния файл на „Ари“ този път не направи услуга на Йохан. Новодошлият можеше да бъде както романтичен поет или изнасящ концерти пианист, така и способен актьор, омайващ хиляди с таланта си. Раджасингхе разпознаваше властта веднага щом я видеше, тъй като на времето това бе негов бизнес. Озова се пред властен човек. „Внимавай с ниските хора — напомняше си често той, — защото те движат и променят света!“

След тази мисъл в душата му трепна мрачно предчувствие. Почти всяка седмица стари приятели и едновремешни врагове го навестяваха в затънтеното му жилище, за да разменят новини и да поровят в миналото. Той се радваше на тези визити, тъй като оформяха облика на живота му. Въпреки всичко предварително знаеше почти всичко относно истинската цел на посещенията или темата на предстоящите разговори.

Раджасингхе усещаше, че двамата с Морган нямаха общи интереси. Можеха да си разменят само празни приказки относно времето и здравето. Никога не се бяха срещали преди, нито пък пътищата им бяха се пресичали. Дори с труд разпозна името на госта. Още по-необичаен бе фактът, че инженерът го бе помолил да запази срещата им конфиденциална.

Раджасингхе бе се съгласил, но с чувство на презрение. В мирния живот, който водеше, вече нямаше нужда от секретност. Най-малко желаеше някоя важна мистерия да се намеси в добре подредения му живот. Беше приключил с тайните завинаги. Преди десет години (или дори повече?) бе освободил личните си телохранители.

Разстрои го не толкова ненатрапчивата тайнственост, колкото собственото му объркване. Главният инженер на „Сухопътния отдел“ на фирмата „Теран Констракшън Корпорейшън“ едва ли би изминал хиляди километри, само за да го помоли за автограф или да го обсипе с традиционните за турист баналности. Най-вероятно бе дошъл с определена цел, а домакинът не можа да се досети каква бе тя, въпреки че напрегна ума си.

Дори на времето, когато все още изпълняваше обществена длъжност, Раджасингхе не бе имал работа с компанията ТКК. Трите й отдела — сухопътен, морски и аерокосмически — колкото и огромни да бяха, фигурираха с най-оскъдни новини в специализираните бюлетини на Световната федерация. Само когато по света прогърмяваше крупна техническа неизправност или пряк сблъсък с обществена група, защищаваща околната среда или историческото наследство, ТКК се появяваше иззад сенките. В последното противопоставяне от подобен род бе замесена фирмата „Антарктик пайплайн“, която използуваше инженерен метод, чудо на двадесет и първия век, за да построи станции и изпомпа втечнени въглища от обширните полярни находища и да ги препрати по тръбопровод към електрическите централи навсякъде по света. В проекологическа еуфория ТКК беше предложила да се разруши и последната секция на тръбопровода, с цел да се възстанови първоначалното обиталище на пингвините.