Читать «Вълните усмиряват вятъра» онлайн - страница 97
Аркадий Стругацки
(Край на двадесет и първия документ)
ДВАДЕСЕТ И ВТОРИ ДОКУМЕНТ
ДОНЕСЕНИЕ-ДОКЛАД
№086/99
„Комкон-2“
Урал-Север
Дата: 14 ноември 99 година
Автор: С. Мтбевари, инспектор
Тема 081: „Вълните усмиряват вятъра“
Съдържание: разговор с Т. Глумов
Съгласно Вашето нареждане ще възпроизведа по памет моя разговор с бившия инспектор Т. Глумов, воден в средата на юли т.г. Около 17 часа, когато бях в работния си кабинет, се раздаде сигнал от видеофона и на екрана се появи лицето на Т. Глумов. Беше весел, доста оживен и шумно ме поздрави. Откакто бях го видял за последен път, леко беше напълнял. След това проведохме приблизително следния разговор:
Глумов: Шефът къде се е дянал? Цял ден се опитвам да се свържа с него и не мога да го намеря.
Аз: Шефът е в командировка и скоро няма да се върне.
Глумов: Жалко. Съжалявам. Знаеш ли колко ми трябва. Как бих искал да си поговоря с него.
Аз: Напиши му писмо. Ще му го изпратят.
Глумов (след като се замисли малко): Дълга история. (Тази фраза я помня точно.)
Аз: Тогава кажи какво да му предадат. Или как да се свърже с тебе. Аз ще си запиша.
Глумов: Не. Непременно трябва да говоря лично с него.
Повече нищо съществено не каза или по-точно не си спомням да е казал.
Искам да подчертая, че по това време за Т. Глумов знаех само, че е освободен от работа по лични причини и е заминал при жена си на Пандора. Именно поради това изобщо не ми мина през ума да извърша най-простите неща или по-точно: да запиша разговора в регистратора; да установя канала за свръзка; да уведомя президента и т.н. Мога да добавя само следното: останах с впечатление, че Тойво се намира в помещение, осветено от естествена, слънчева светлина. Явно в този момент той се намираше на Земята, някъде в източното полукълбо.
