Читать «Вълните усмиряват вятъра» онлайн - страница 9

(Край на втория документ)

Тъкмо в този ред прочете документите в началото на 95-а година моят млад стажант Тойво Глумов и, разбира се, не бе възможно те да не му направят силно впечатление, да не го подтикнат към съвсем определени предположения, още повече че се сбъдваха и най-мрачните му очаквания. Семето попадна в благодатна почва. Той незабавно издири медицинското заключение и когато не откри в него абсолютно нищо, което би могло да потвърди подозренията му, а те му се струваха толкова естествени, Тойво Глумов поиска разрешение да се обърне към мен.

Добре помня това утро — навъсено, снеговито, с истинска виелица зад прозорците на кабинета. Може би тъкмо заради контраста. Защото телом бях тук, в зимния Урал, и очите ми безсмислено се взираха в струйките снежна вода по стъклата, ала в мисълта си бях обграден от тропическата нощ над топлия океан и във фосфоресциращата пяна, която току заливаше полегатия песъчлив бряг, пред очите ми се поклащаше гол труп. Тъкмо бях получил съобщение от Центъра за трети смъртен случай на остров Матуку.

В този момент пред мен се появи Тойво Глумов и като пропъдих видението, аз го поканих да седне и да каже какво има.

Без никакви заобикалки той ме попита смятам ли разследването на обстоятелствата около смъртта на доктор Бромбърг за приключено.

Леко учуден му отвърнах, че всъщност никакво разследване не е имало, както няма нищо особено и в обстоятелствата около смъртта на един сто и петдесет годишен старец.

Къде са тогава бележките на доктор Бромбърг по темата „Монокосмос“?

Обясних му, че по всяка вероятност такива бележки никога не е имало. Очевидно когато е пишел писмото, доктор Бромбърг е импровизирал. Той беше блестящ импровизатор.

Трябва ли тогава да смятаме, че писмото на доктор Бромбърг и съобщението за смъртта му, изпратено от Максим Камерер до президента, съвсем случайно са се озовали едно до друго?

Погледнах го, видях решително свитите тънки устни, издаденото като на бик чело с падналия кичур бели коси и ми стана съвсем ясно какво очаква да чуе от мене сега. „Да, Тойво, да, моето момче — искаше да му кажа, — и аз мисля като тебе. Бромбърг се е досетил за много неща и Странниците са го премахнали, като са откраднали и безценните му книжа.“ Но, разбира се, нищо такова не мислех и нищо такова не казах на моето момче Тойво. И аз не знаех как документите са се озовали един до друг. Трябва наистина да е станало случайно. Така му и обясних.

Тогава той ме попита дали сме започнали да разработваме на практика идеите на Бромбърг.

Отвърнах му, че този въпрос се обсъжда. Всичките осем модела, предложени от експертите, твърде лесно могат да бъдат оборени. Що се отнася до идеите на Бромбърг, има твърде малко основания да се отнасяме към тях сериозно.