Читать «Извънредно произшествие» онлайн - страница 5

— Това опростява работата — каза капитанът. — Лидин, помогнете на другаря Малишев да облече скафандъра. Тумер, изключете циркулационната система. Щурман, подгответе кораба за обработване с вакуум и свръх ниски температури. За готовността ми доложете след десет минути.

Виктор Борисович се отправи към изхода, като размишляваше какво би станало, ако само няколко мухи попаднат на Земята. Земята не можеш да я обработиш с вакуум и свръхниски температури.

Всички навлякоха вакуум-скафандрите направо върху защитните костюми. Отново минаха през дългия тунел с черни стени, притъмнял, неузнаваем. Стените бавно се поклащаха, като че ли дишаха. Пристигнаха в командната кабина. Тук също всичко беше неузнаваемо, мрачно. Виктор Борисович се наведе към манометъра. Налягането в кораба беше спаднало на 30 милиметра, а едва преди няколко секунди Тумер изключи циркулационната система. Мухите поглъщаха въздуха и се размножаваха с чудовищна бързина.

Капитанът отвори крана за водорода. Стрелката на манометъра се спря, след това бавно запълзя в обратна посока. Атмосфера… една и половина… две…

— Има ли някой в скафандъра си или в защитния костюм мухи? — запита капитанът.

— Засега не — каза Лидин.

Пет атмосфери. Черната каша по стените бавно се завъртя. Шест атмосфери.

— Внимание! — извика капитанът.

Виктор Борисович се напрегна и се залови за пояса на Малишев. Малишев се хвана за Лидин, Лидин за креслото, в което седеше Тумер. Капитанът пропъди от пулта облака мухи и натисна копчето. Четирите люка в трюма — широките щори от пластметал, покриващи трюма — в миг се разтвориха едновременно.

Водородната смес под налягане от шест атмосфери се устреми към люковете и оттам в пространството. В командната кабина се изви черен вихър. И стана светло.

— Внимание! — извика капитанът. — Втори етап.

След това трети, и четвърти, и пети. Пет пъти корабът се напълваше със сгъстен водород, и пет пъти струи от сгъстен газ промиваха всеки ъгъл, всяка пролука в кораба. След това за шести път корабът отново се напълни с водород. Капитанът включи на пълна мощ прахочистачите. И чак след това пуснаха отново въздух в кораба.

— Това е всичко — каза капитанът. Той пръв смъкна от главата си тежкия шлем на скафандъра.

Виктор Борисович помогна на Малишев да се освободи от скафандъра. Когато смъкваше коленчатия ръкав от дясната ръка на биолога, капитанът изведнъж каза:

— Какво държите в ръката си, другарю Малишев?

В юмрука на Малишев имаше кутийка от пластмаса. Биологът скри ръка зад гърба си.

— Нищо особено — каза той и веднага се навъси.

— Другарю Малишев — с леден глас каза капитанът. — Дайте насам това!

— Леле майчице! — извика Виктор Борисович. — Той е скрил тук мухи.

Лидин побледня, след това почервеня.

— Веднага унищожете тази гадост — процеди през зъби той. — Хвърлете веднага мухите в реактора!

Малишев пъхна кутийката в джоба си.

— Срам ме е за вас, другари. Да, срамота! Разбирам, това беше неочаквано и по човешки страшно…

— Та вие представлявате ли си — каза Лидин — какво ще стане, ако дори една муха попадне в земната атмосфера?