Читать «Степ ((История на едно пътуване))» онлайн - страница 54

— Ааа, Егор Никола-аич — пропя отец Христофор. — Господин Ломоносов!

— А, господа дворяни! — рече Кузмичов. — Заповядайте.

Егорушка свали палтото, целуна ръка на вуйчо си и на отец Христофор и седна до масата.

— Е, как стигна, puer bone? — обсипа го с въпроси отец Христофор, като му наливаше чай и по навик лъчезарно се усмихваше. — Май ти омръзна, а? Да не дава Господ да пътуваш с керван или с волове! Пътуваш, пътуваш, прости ме, Боже, погледнеш напред, а степта все тъй обширна, каквато си е била — краят й не се вижда! Не пътуване, а истинско наказание. Защо не си пиеш чая? Пий! А ние тука без теб, докато ти се влачеше с кервана, свършихме всички работи от добре по-добре. Слава Богу! Продадохме вълната на Черепахин, и то така, както да даде Бог всекиму… На сметка.

Още като зърна близките си, Егорушка изпита непреодолима потребност да се оплаче. Той не слушаше отец Христофор и си блъскаше главата откъде да започне и от какво всъщност да се оплаче. Но гласът на отец Христофор, който му се струваше рязък и неприятен, му пречеше да се съсредоточи и объркваше мислите му. Без да поседи и пет минути, той стана от масата, тръгна към дивана и легна.

— Виж ти! — учуди се отец Христофор. — Ами чаят?

Като мислеше от какво да се оплаче, Егорушка долепи чело до гърба на дивана и изведнъж заплака.

— Виж ти! — повтори отец Христофор, надигна се и тръгна към дивана. — Георгий, какво ти е? Защо плачеш?

— Аз… аз съм болен! — проговори Егорушка.

— Болен ли? — смути се отец Христофор. — Това вече не е хубаво, братко… Бива ли на път да се разболява човек? Ах, ах, бива ли тъй, братко… а?

Той допря ръка до главата на Егорушка, пипна бузата му и каза:

— Да, главата ти гори… Сигурно си се простудил или си ял нещо… Уповавай се на Бога.

— Да му дадем хинин… — каза смутено Иван Иванич.

— Не, добре ще е да хапне нещо топличко… Георгий, искаш ли супичка? А?

— Не… не искам… — отвърна Егорушка.

— Ама да не те тресе?

— По-рано ме тресеше, а сега… сега имам температура. Всичко ме боли…

Иван Иванич пристъпи до дивана, пипна главата на Егорушка, смутено изохка и се върна до масата.

— Виж какво, я се събличай и лягай да спиш — каза отец Христофор, — трябва да се наспиш.

Той помогна на Егорушка да се съблече, даде му възглавница и го покри с одеяло, метна върху одеялото палтото на Иван Иванич, после се отдалечи на пръсти и седна до масата. Егорушка затвори очи и начаса взе да му се струва, че не е в стаята, а до огъня на големия път; Емелян махна с ръка, а Димов със зачервени очи лежеше по корем и насмешливо гледаше Егорушка.

— Бийте го! Бийте го! — извика Егорушка.

— Бълнува… — проговори полугласно отец Христофор.

— Ядове! — въздъхна Иван Иванич.

— Ще трябва да го разтрием със зехтин и оцет. Ако е рекъл Бог, до утре ще се оправи.