Читать «Кащанка» онлайн - страница 5

Четвърта глава

Чудеса на чудесата

След малко непознатият пак влезе и донесе някакъв странен предмет, който приличаше на врата и на буквата „П“. Върху напречната страна на това дървено, грубо сковано „П“ висеше камбана и беше завързан пистолет; от езика на камбаната и от петлето на пистолета висяха връвчици. Непознатият постави П-то сред стаята, дълго развързва и завързва нещо, после погледна гъсока и рече:

— Иван Иванич, заповядайте!

Гъсокът се приближи до него и се спря в очаквателна поза.

— Така-а — каза непознатият, — да започнем отначало. Най-напред се поклони и направи реверанс! Живо!

Иван Иванич опъна шия, закима на всички страни и шляпна с крак.

— Така, браво… Сега умри!

Гъсокът легна на гръб и вирна крака нагоре. Като направи още няколко подобни дребни фокуса, непознатият изведнъж се хвана за главата, лицето му изрази ужас и той завика:

— Помощ! Пожар! Горим!

Иван Иванич се спусна към П-то, взе в човката си връвчицата и заби камбаната.

Непознатият остана много доволен. Той погали гъсока по шията и каза:

— Браво, Иван Иванич! Сега си представи, че си бижутер и продаваш злато и брилянти. Представи си сега, че идваш в своя магазин и заварваш в него крадци. Как ще постъпиш в такъв случай?

Гъсокът взе в човката си другата връвчица и я дръпна, при което веднага се раздаде оглушителен изстрел. На Кащанка много се хареса биенето на камбаната, а от изстрела изпадна в такъв възторг, че започна да тича около П-то и да лае.

— Лелко, на мястото си! — извика й непознатият. — Млък!

Работата на Иван Иванич не свърши с гърмежа. Цял час след това непознатият го кара да тича около него на корда и плющя с камшик, а гъсокът трябваше да скача през препятствия и обръч, да се изправя на задните си крака, тоест да сяда на опашката си и да маха с крака. Кащанка не откъсваше поглед от Иван Иванич, виеше от възторг и няколко пъти се втурваше подире му със звънлив лай. Като умори и гъсока, и себе си, непознатият избърса потта от челото си и извика:

— Маря, повикай ми Хавроня Ивановна!

След малко се чу грухтене… Кащанка заръмжа, придаде си твърде храбър вид и за всеки случай застана по-близо до непознатия. Вратата се отвори, в стаята надникна някаква стара жена и като каза нещо, пусна вътре черна, много грозна свиня. Без да обръща никакво внимание на ръмженето на Кащанка, свинята вирна зурлата си и весело загрухтя. Изглежда, беше й много приятно, че вижда стопанина си, котарака и Иван Иванич. Когато се приближи до котарака, го бутна леко по корема със зурлата си, след което заговори за нещо с гъсока, в движенията, в гласа и трептенето на опашчицата й се долавяше голямо добродушие. Кащанка веднага разбра, че е безполезно да ръмжи и лае срещу такива субекти.

Стопанинът прибра П-то и извика:

— Фьодор Тимофеич, заповядайте!

Котаракът стана, лениво се протегна и се приближи до свинята без желание, сякаш правеше някому услуга.