Читать «Малкият принц» онлайн - страница 5

Антоан дьо Сент-Екзюпери

— Какво е това нещо?

— Това не е „нещо“. То хвърчи. То е самолет. Моят самолет.

И се чувствувах горд, като му казах, че летя. Тогава той извика:

— Как! Ти си паднал от небето!

— Да — отвърнах скромно аз. — Ах! Че е смешно…

Малкият принц се разсмя тъй хубаво, че много ме раздразни. Аз искам моите нещастия да бъдат приемани сериозно. Сетне добави:

— Значи и ти идеш от небето! От коя планета си?

Веднага съзрях един проблясък около загадката на неговото присъствие и тутакси го попитах:

— Ти значи идеш от друга планета?

Но той не ми отговори. Той поклащаше лекичко глава, като гледаше самолета ми:

— Право е, че с това нещо ти не би могъл да дойдеш много отдалеч…

И се вдълбочи в размисъл, който продължи много. После извади от джоба си моята овца и потъна в съзерцание на съкровището си.

Можете да си представите колко съм бил заинтригуван от тая полуизповед за „другите планети“. И затова се помъчих да узная нещо повече:

— Отде идеш ти, мило мое? Де е това „там при мене“? Де искаш да занесеш моята овца?

След кратко мълчание, през което размисляше, той ми отговори:

— Хубавото на сандъка, който ми даде, е това, че нощем ще й служи за къща.

— Разбира се. И ако си добър, ще ти дам и една връвчица, за да я връзваш през деня. И едно колче.

Предложението сякаш не се хареса на малкия принц:

— Да я връзвам ли? Каква странна мисъл!

— Ами ако не я връзваш, тя ще отиде кой знае де и ще се загуби…

Моят приятел отново избухна в смях:

— Но накъде мислиш, че ще тръгне тя?

— Все едно накъде. Право пред себе си… Тогава малкият принц каза сериозно:

— Няма значение, там при мене всичко е толкова мъничко!

И добави може би с лека тъга:

— Вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч…

IV

Така узнах второ, много важно нещо — че неговата родна планета беше малко по-голяма от една къща!

Това не можеше да ме учуди много. Аз знаех, че извън големите планети, като Земята, Юпитер, Марс, Венера, на които хората са дали имена, има стотици други, понякога толкова малки, че едва могат да се съзрат с телескоп. Когато някой астроном открива някоя от тях, той я означава с номер. Той я нарича например — „астероидът 3251“.

Имам сериозни основания да смятам, че планетата, отдето бе дошъл малкият принц, е астероидът Б 612. Тоя астероид бе забелязан с телескоп само веднъж, в 1909 година, от един турски астроном.

Той съобщи и доказа тогава откритието си пред един Международен астрономически конгрес. Но никой не му повярва поради облеклото му. Възрастните хора са такива. Астероидът Б 612 има късмет, че един турски диктатор наложи на народа си под страх от смъртно наказание да се облича по европейски.

Астрономът повтори съобщението за откритието си през 1920 година, облечен в много елегантен фрак. Тоя път всички се съгласиха с него.

Ако ви разказах тия подробности за астероида Б 612 и ако ви съобщих неговия номер, то е заради възрастните. Възрастните обичат цифрите. Когато им разправяте за някой нов приятел, те никога не ви питат за най-същественото. Никога не ви казват: