Читать «Русия на Путин» онлайн - страница 164

4

Руският Наказателно-процесуален кодекс разпорежда обвиняемите да имат достъп до адвокат независимо дали могат да си го позволят финансово. По време на Втората чеченска война обаче правоохранителните органи започнаха системно да злоупотребяват със системата и да налагат свои адвокати на обвиняемите, които най-често са техни бивши служители. Те станаха известни като „вътрешни адвокати“. Има и защитници, които работят в постоянна връзка с ФСБ и са по-лоялни на службите, отколкото на хората, които би трябвало да защитават. От тях се иска да са там, когато законът изисква присъствието на адвокат. Офицерите от ФСБ също така назначават „вътрешни адвокати“ да защитават отвлечени от службите заподозрени. Семействата им знаят само, че техният близък е изчезнал. ФСБ ги крие и не уведомява никого нито за местонахождението им, нито какви обвинения са повдигнати. Често не се повдигат и никакви официални обвинения. Задържането на тези „изчезнали“ хора е незаконно, но на семейството не се позволява да им наемат адвокати. Тези жертви са „в неизвестност“ понякога седмици, понякога месеци. В случая с Хасуханов — шест месеца. Пребиват ги, за да изтръгнат от тях показания, както става и с Хасуханов. Семейството му нямало никаква представа какво се е случило с него и къде се намира. Всички правоохранителни органи и специални служби в републиката отричат да са задържали човек с такова име, а всъщност той е изтезаван от ФСБ въпреки назначаването на адвокат.

5

Червеният кръст често пъти не е в състояние да упражнява дейността си, защото руските власти не дават разрешения за посещение в затвора.

6

Абдула Хамзаев умира в Москва през юни 2004 г. вследствие на тежко заболяване. По време на процеса срещу Буданов той е подложен на безпрецедентен натиск заради това, че говори открито против обвиняемия и делото, което той защитава. Хамзаев е заплашван с възмездие, а членове на семейството му са сплашвани както от руски националисти от екстремистки паравоенни формирования, така и от офицери, колеги на Буданов. Получил няколко сърдечни пристъпа по време на процеса и лежал в болница. Накрая го сполетя инфаркт и изпадна в клинична смърт, но после се върна пак към делото. Хамзаев успя да издейства голяма присъда за Буданов, в което малцина вярваха през пролетта на 2000 г.

7

Важно е да се знае какво промени посоката на съдебната процедура към справедливо прилагане на закона. В случая с Буданов психологическите и психиатричните експертизи бяха изключително важни. Когато стана очевидно, че Буданов може да бъде освободен още в съдебната зала, Мемориалният център за граждански права и председателят на Независимата психиатрична асоциация на Русия Юри Савенко изпратиха молба до колеги в Германия да изготвят експертиза на базата на документални доказателства. В същото време адвокатите заявиха пред съда, че нямат доверие на политически мотивираните руски психиатри съдебни експерти и поискаха да бъдат поканени международно признати чужди психиатри, които да консултират съда. Въпреки че съдията отхвърли това искане, немските психиатри много бързо представиха заключенията си, които бяха предадени на депутатите от Бундестага. Така прожекторите осветиха политически предубедените експертизи на руските психиатри, които бяха напълно противоположни на изводите на немските специалисти. Тогава Герхард Шрьодер повдигна въпроса по време на разговор с Путин, който въпреки че не се интересува особено от общественото мнение в собствената си страна, е много чувствителен към критика отвън. Скоро след това процесът в Ростов на Дон тръгна в съвсем друга посока, което още веднъж показва зависимостта на магистратите в руските съдилища. Прокурорът, който дотогава се произнасяше само в полза на Буданов, беше сменен от безпристрастен обвинител. Съдията се съгласи да прибави съм делото обширния доклад на д-р Стюарт Търнър от Кралския колеж по психиатрия в Лондон. За д-р Търнър Буданов не беше политически чувствителна фигура, какъвто беше за нас, а просто поредният пациент. Така намесата на Запада промени изхода на процеса срещу Буданов.