Читать «Железният човек» онлайн - страница 3
Ангел Каралийчев
Ако свършиш тая работа, додето пропеят първи петли — ще ти оставя невестата. Ако не сколасаш — ще я откарам в двореца си!
— Изгубих си невестицата! — проговорил клетникът и сълзи потекли от очите му.
Но девойката му избърсала очите с кърпичката си и рекла:
— Не плачи, а тичай по-скоро в горския пущинак, там където е стогодишният дъб. Вземи един камък, почукай до три пъти върху дънера на дъба и речи тъй:
Щом изречеш тези думи, тръгвай пак насам и тичай, без да се обърнеш.
Отишъл най-малкият брат в горския пущинак и с един камък почукал до три пъти върху кората на стогодишния дъб. Изрекъл думите, които невестата му поръчала да каже, и си тръгнал. Тогава подире му се навървили девет милиона мравки. Като чер ручей зашумели към Неговия дом. Стигнали до купчината със зърното и се заловили за работа. Додето пропеят първи петли, мравките отделили смесените зърна и направили три купчини: едната само от житени зърна, втората — само от просени, а третата — от оризови.
Рано в зори се домъкнал царят и като видял, че работата е свършена — прехапал устни и рекъл на момъка:
— Още едно нещо искам от тебе!
— Какво? — попитал момъкът.
— Искам да ми направиш един железен човек, който да може да ходи и да говори. Щом пристигна утре заран, железният човек трябва да излезе пред мене и да ми се поклони.
Повторно посърнал най-малкият брат, но невестата му го утешила;
— Не се съкрущавай, а тичай в гората пак на същото място и речи тъй:
Най-малкият брат свършил всичко тъй, както му поръчала невестата, и си тръгнал. Вървял към дома си, без да се обръща, а онова ми ти страшило трополяло, дрънчало, скърцало и ломяло гората. Като стигнал у дома си, най-малкият брат извикал на царя:
— Ей го железния човек!
Царят се облещил и зъбите му затракали от страх. Такъв човек той не бил виждал никога. Ръцете му — стоманени, главата му — бакърена, ботушите — от желязо. Искри изскачали изпод краката му. Щом зърнал царят, железникът тръгнал срещу него и наместо да му се поклони, дигнал десницата си и замахнал. Зашлевил му една желязна плесница.
Царят се олюлял, паднал на земята и не се дигнал вече.
Тогава царските слуги се разбягали, железният човек се върнал пак в гората, а най-малкият брат заживял честито с хубавата си невеста.
Информация за текста
Сканиране, разпознаване и редакция: unicode, 2007
Публикация:
Ангел Каралийчев
Български народни приказки
Издателство „Народна младеж“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3560]
Последна редакция: 2007-09-21 08:00:00