Читать «Вечният хляб» онлайн - страница 8

Ханс се пристрасти към леката печалба. Той дори намали дневната си дажба, за да разшири търговията, и малко поотслабна. Затова пък в къщата му се появиха тежки ракли, натъпкани с кожуси и палта, в камината горяха големи пънове, а в малкото сандъче под кревата се трупаха пачки банкноти. За някакви си два месеца Ханс стана най-богатият човек в селото.

Тон дори се подмлади от сполетялото го щастие. Сега започна да се бои от смъртта и от страх да не би старият фар най-накрая да го премаже, си купи нова къщичка, премести се там и си взе слугиня, за да му пере дрехите, да се грижи за домакинството и да му вари кафе, което той сърбаше „като истински богаташ“, подражавайки на пастора от съседното село, който пиеше сутрин кафе със сметана. Ханс си поръча от града радио и по цял ден седеше в удобното кресло, пухкаше с луличката и слушаше със самодоволна усмивка какво става по белия свят. Съвестта не го измъчваше. Когато си спомняше понякога за професор Бройер, мислеше: „Какво толкоз лошо съм направил? Професорът ме нахрани, ама не ме облече. При това трябва да се мисли и за другите. Несправедливо е само аз да притежавам «тесто».“

Рибарите също бяха доволни. Наистина „тестото“ беше малко. Към него трябваше да се добавят хляб и риба. Но все пак то беше добре дошло в домакинството. Само неколцина бедняци нямаха пари да си купят „тесто“. Един от тях, който беше чул да се говори, че „вечният хляб“ трябва да бъде общ, се опита да осъществи това на практика, като бръкна в буркана с „тестото“, което случайно беше оставено в отворено килерче, но бе хванат на място, набит от стопанина, богат рибар, и даден под съд за кражба. За негово учудване всички рибари, купили „тесто“, бяха ужасно възмутени от постъпката му. Той се опита да се оправдае, повтаряйки думите им, че „тестото“ е общо. Но не можа да убеди никого.

— Когато почнат да раздават безплатно „тесто“, тогава ще бъде общо — отговориха му. — Как така искаш насила и даром да получиш това, за което ние сме платили пари? А ти знаеш ли какво са за нас парите? Тежък рибарски труд, пълен с опасности. Ти не открадна „тесто“, а нашия труд.

И крадецът беше осъден най-строго от закона. Впрочем в присъдата селските съдии не написаха, че е откраднал „тесто“. Рибарите все пак пазеха тайната на „вечния хляб“ само за своето село. Искаше им се да живеят по-добре от съседните села. При това се надяваха, че професорът ще направи достатъчно тесто за всички. И криеха от Бройер, че купуват „хляб“ от Ханс. Ала професорът скоро научи всичко. И не само той.

Веднъж Бройер седеше в своята лаборатория, когато му казаха, че го чака някакъв младеж, „облечен прилично, по градски“. Професорът се намръщи. Той не обичаше да му пречат, като работи. На туй отгоре неизвестен посетител с градски костюм.

— Кажете, че ме няма в къщи — заръча той на слугата Карл.

— Казах му. Младежът отвърна, че ще почака да се приберете.

— Кажете му тогава, че днес няма да се върна — отговори раздразнен Бройер и се задълбочи в работата си.

На другата сутрин слугата Карл доложи, че е дошъл вчерашният посетител и отново моли да го приемат. И слугата подаде визитната му картичка.