Читать «Вечният хляб» онлайн - страница 37

Светът се избави от „тестото“. Човечеството беше спасено.

СВЕЖ ВЯТЪР

Задуха свежият вятър на ранната есен. Мирисът на море взе да се усеща по-силно в рибарското село. Бели облаци бързо се носеха над морето. Във висините летяха птици и огласяха въздуха с острия си гърлен крясък. Белият прибой заливаше пясъчните брегове.

Цялото рибарско село се беше събрало на брега. Мрежите бяха закърпени, лодките запушени добре с кълчища и насмолени. Сега те ще се отправят в морето на риболов. Лицата на рибарите са напрегнати. Мускулестите ръце бързо и уверено свиват платната.

— Вятърът задуха — каза Фриц и застана на кормилото.

— Ще имаме добър улов — отвърна му най-старият рибар и тръгна към платноходката, като газеше до колене във водата с високите си рибарски ботуши.

Голямата лодка подобно на нетърпелив кон подскачаше върху вълните. Привършиха и последните приготовления.

Всички бяха радостни и оживени. Вятърът веднага опъна платното и лодката бързо се понесе по вълните с нос към открито море.

Фриц хвана кормилото. Вятърът рошеше косата му. И му се струваше, че този буен солен вятър му дава сили и бодрост. Като смътен, полузабравен сън пред очите му се мяркаха картини от последните месеци: богатството, изчезнало, както се беше появило, кражбите, убийствата, пиянството, безсънните нощи в игралния дом, лудешкият хазарт на рулетката, страшният хлебен потоп.

Нима всичко това се случи с него, рибаря Фриц? Невероятно! За да провери дали това е кошмарно минало, сън или действителност, Фриц се загледа в суровото лице на стария рибар, който уверено направляваше платната. Нито един мускул не трепва на това като че с брадва изсечено грубовато лице с плътно стиснати устни и зорки очи на стар морски вълк.

Нима лицето на същия този старец беше видял там, в игралния дом, над зелената маса на рулетката?… Полуотворената уста, треперещите ръце и очи — безумни, страшни очи, пламнали алчно…

Не, това е кошмар.

Фриц така се замисли, че не успя навреме да завърти кормилото. Една вълна се плисна през борда и заля рибарите.

— Ей, малкия, не зяпай! — викна му старецът.

Този вик прогони кошмарите на Фриц. Стана му весело. Хвана здраво кормилото и подкара в открито море, срещу вятъра.

Информация за текста

Александр Беляев

Вечный хлеб, 1928

Сканиране, разпознаване и редакция: ckitnik, 2008

Редакция: Mandor, 2009 (#)

Издание:

Александър Беляев: Избрани произведения, том 1

Издателство „Отечество“, София, 1988

Съставител: Елена Коларова, 1988

Рецензент: Светлозар Игов

Редактор: Елена Захариева

Художник: Илия Гошев

Художествен редактор: Васил Миовски