Читать «Човекът, който не спи» онлайн - страница 5

Професор Вагнер се посмути.

— Тези опити са прекалено смели. Може да изглеждат дори фантастични. Вярвах в крайния успех, но по пътя ме чакаха неизбежни несполуки. Те биха могли да погубят и делото, и репутацията ми, преди да постигна положителни резултати. Затова реших да правя опитите в моя кабинет, на мой риск и отговорност. Но имах прекалено малко лични средства, за да купувам кучета за опитите. А да се откажа от тях, когато задачата беше вече решена наполовина, не можех. И се принудих…

— Да крадете кучета? — завърши с усмивка съдията.

Професор Вагнер се изправи и отвърна с тон на дълбоко убеждение в правотата си:

— Кучешкият живот трае някакви си двадесетина години. Стойността на кучето е няколко, най-много няколко десетки рубли. Като умъртвих няколко кучета, аз смятам да утроя продължителността на човешкия живот, заедно с това ще утроя и ценността на човешката производителност. Ако заслужавам наказание за това, осъдете ме! Нямам какво повече да кажа.

Съдът излезе да се съвещава. Публиката забръмча като разтревожен кошер. По всички ъгли се събраха групички от спорещи за предстоящата присъда. Чуваха се отделни викове:

— Кражбата си е кражба!

— Но опитите му могат да облагодетелствуват човечеството!…

— Никак да не спим?… — приказваше някакъв ухилен шишко. — Покорно благодарим! Позволете ни да се откажем от това благодеяние! Още Тургенев е казал, че нашият живот е сън и най-хубавото в него отново е сънят!…

— Може и да лъже!

— Кой? Тургенев ли?

— А не, Вагнер, като казва, че съвсем не спял. Може ли човек да не спи изобщо!…

— Съдът влиза!…

Присъдата беше изслушана с напрегнато внимание.

Като призна, че кражбата е доказана, съдът осъди професор Вагнер на един месец лишаване от свобода без строга изолация. „Тъй като обвиняемият не е имал користни цели и досега не е бил осъждан, наказанието да се приложи условно в едногодишен изпитателен срок…“

— Следващото дело е по иска на жилищния съвет…

Публиката тръгна да излиза от залата, обсъждайки присъдата, която явно задоволяваше мнозинството: Вагнер е наказан, фактически остава на свобода.

Само неколцина бяха недоволни.

— Значи човек може безнаказано да краде и убива? — с демонстративно висок глас питаше Шмеман и търсеше подкрепа с очи.

— Щом няма корист, няма и кражба! Вагнер трябва да обжалва! — казваха други.

Професор Вагнер вървеше под кръстосаните погледи в коридора на съда, без да обръща внимание на никого. Тревожеше го един въпрос: „Ами сега откъде ще намеря нужните за опити кучета?“

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ СПИ

Съдебният процес имаше неочаквани последици за професор Вагнер: направи го известен може би по-рано, отколкото искаше той самият. На съдебното заседание беше попаднал случайно кореспондент от малък московски вестник. След няколко дни в отдела за съдебна хроника се появи бележка с любопитното заглавие „Човекът, който не спи“. В бележката се описваше съдебният процес на доктор Вагнер и се съобщаваше, че професорът е „победил съня“: изобщо не спи и може да работи без умора двадесет и четири часа в денонощието.