Читать «Чевермето» онлайн - страница 2

— В хладилната камера?

— Уредил съм с един мой колега, състезател от отбора де. Той има фирма за колбаси, та там ще правим фокусите и завръзлъка. От вас, на първия етап се иска само да носите, че всяко едно парче е към сто кила.

— Че това си е цяло говедо!

— Цяло не цяло, това е положението!

— И колко бройки са теленцата?

— Засега само две!

— Засега?

— Е, ако на началството му се ослади можем да приколим и някое и друго шиле. Утре сутрин да сте на линия!

— Каза, че ще ги топнем в марината. Как ще ги топнем?

— Има едни казанчета в колбасарницата, дето десетина души могат да се съберат в тях. Аз тръгвам сега да купувам винцето, подправките и такъмите за нея. Ама вие да не ме подведете… Утре сутрин да сте пред колбасарницата, че сам няма да ги свалям от пикапа я! — Водичков се обърна и с усилие се намъкна в рубинено-червения си „Форд“. Гумите му изсвириха по асфалта и колата запраши на запад, в посока на новите му задачи.

— Мамка му стара! С тия телета ще ни се отели вола. — хлъцна Кайчо. Липо само подсмъркна и си замълча. Не смееше да коментира. Виж някой чул и докладвал на Петелков.

В сряда около обяд Кайчо и Липо, съгласно програмата, виснаха прави пред колбасарския цех. Лятното юлско слънце напичаше жестоко главите им и ги караше обилно да се потят. От вратата на цеха полъхваше характерната сладникава миризма на леш. Десетина едри мухи освирепели от жегата и миризмата хапеха настървено де що видят живо или заклано.

От към магистралата светнаха стъклата на червения инспекторски „Форд“, а след него тежко се хлъзна един бял, новичък пикап. Инспектор Водичков с мъка се измъкна от колата и весело подвикна.

— Хайде момчета! Отрочетата ни чакат да ги разтоварим. — Той отвори задната врата на пикапа и пред очите им се ухилиха две едри, прясно одрани стокилограмови добичета. Водичков подхвана предните крака на едното, издърпа го, а двамата електрончици хванаха по един заден. Животното наистина се оказа много тежко. Липо се прегърби като Квазимодо на покрива на Нотр Дам, а Кайчо като по-слаботелесен едва що не седна на плочките. След това той събира сетни сили и ту повдигайки се ту подклеквайки, затътри крака към вътрешността на цеха.

Стройната организация на инспектора веднага си каза думата. Главният майстор-колбасар ги чакаше на средата на цеха, запретнал ръкави на окървавената си бяла престилка.

— Тук! — каза той и посочи една огромна вана от неръждавейка. Тримата юнаци напрегнаха сили и катурнаха жертвата във ваната. Същото се случи и с второто парче.

— Хайде сега да правим марината. — запъхтяно измърмори Водичков. — Я, Кайчо отвори багажника на колата и донеси кашоните.

След миг Кайчо се показа с един голям кашон, пристъпи внимателно по мокрите плочки, за да не се подхлъзне и падне, и го постави на една обкована с ламарина маса. Върна се за да донесе и другите. Водичков отвори кашона и започна да измъква двулитрови бутилки със сухо сунгурларско вино. Сръчно врътваше тирбушона и ги подаваше на Липо, който от своя страна започна да ги излива една по една във ваната. След като трите кашона се изпразниха инспектора отвори четвъртия. В него бяха подредени подправките. Изобилието бе пълно, чер пипер, индийско орехче, дафинов лист, чубрица, джинджифил, соев сос и какво ли още не.