Читать «Съдружници срещу престъплението» онлайн - страница 21

— Да, доктор Бауър?

— Два пъти в течение на последната седмица получавах спешни повиквания по телефона и в двата случая повикванията се оказаха лъжливи. Първия път си помислих, че това е някаква лоша шега, но при връщането си втория път открих, че някои от личните ми документи са били размествани, и сега смятам, че същото се е случило и първия път. След изчерпателен оглед стигнах до заключението, че цялото ми бюро е било старателно претърсено и различните документи са били върнати небрежно в бързината.

Доктор Бауър замълча и се взря в Томи.

— Е, мистър Блънт?

— Да, доктор Бауър — отвърна младият мъж с усмивка.

— Какво мислите за това?

— Е, първо бих искал да знам фактите. Какво държите в бюрото си?

— Личната си документация.

— Точно така. А сега, от какво се състои тази лична документация? Каква ценност би могла да представлява тя за обикновения крадец… или за някое определено лице?

— Според мен за обикновен крадец тя изобщо не би представлявала ценност, но бележките ми върху някои наистина непроучени алкалоиди биха представлявали интерес за всеки, за всеки който е осведомен. Проучвам тези въпроси през последните няколко години. Тези алкалоиди са смъртоносни вирулентни отрови, при това почти неоткриваеми в организма. Не дават нито една от типичните за алкалоидите реакции.

— В такъв случай тази тайна би струвала пари?

— За безскрупулни лица — да.

— И кого подозирате?

Докторът сви широките си рамене.

— Доколкото знам, никой не е нахлувал насилствено в къщата отвън. Това като че ли означава, че го е направил някой от обитателите на дома ми, и все пак не мога да повярвам… — Той внезапно спря. После с много сериозен глас продължи: — Мистър Блънт, трябва безрезервно да се оставя в ръцете ви. Не се осмелявам да отида в полицията по този въпрос. В тримата си прислужници съм почти напълно сигурен. Те ми служат дълго и вярно. Все пак човек никога не знае. После — с мен живеят двамата ми племенници, Бъртрам и Хенри. Хенри е добро момче, много добро момче… Никога не ми е причинявал никакви притеснения, прекрасен, работлив млад човек. Бъртрам обаче за съжаление, е доста различен — невъзпитан, екстравагантен и мързелив.

— Разбирам — замислено промълви Томи. — Подозирате, че племенникът ви Бъртрам е замесен в тази работа. Но аз не съм съгласен с вас. Подозирам доброто момче, Хенри.

— Но защо?

— Традиция. Прецедент. — Томи безгрижно махна с ръка. — Според моя опит подозрителните герои винаги са невинни и обратно, драги господине. Да, определено подозирам Хенри.

— Извинете, мистър Блънт — намеси се почтително Тапънс. — Да разбирам ли от това, което каза доктор Бауър, че тези бележки върху… непроучени алкалоиди… той държи в бюрото си заедно с останалите документи?

— Държа ги в бюрото, драга госпожице, но в тайно чекмедже, чието местоположение е известно само на мен. Затова досега са убягвали от търсенето.

— И какво точно искате да предприема, доктор Бауър? — попита Томи. — Очаквате ли ново претърсване?

— Да, мистър Блънт. Имам всички основания да го очаквам. Този следобед получих телеграма от един свой пациент, който изпратих в Бърнмът преди няколко седмици. Телеграмата твърди, че пациентът ми е в критично състояние и ме моли да отида там веднага. Обзет от подозрение поради събитията, за които ви разказах, аз лично изпратих телеграма с предплащане на въпросния пациент и установих, че той е в добро здраве и не ме е викал. Хрумна ми, че, ако се престоря, че съм се хванал на уловката и надлежно замина за Бърнмът, ще имаме възможност да хванем злодеите на местопрестъплението. Те или той несъмнено ще чакат, докато всички в къщата си легнат, преди да започнат операцията. Предлагам ви да се срещнем пред моята къща в единадесет часа тази вечер и да разследваме случая заедно.