Читать «Съдружници срещу престъплението» онлайн - страница 15

— Положението се свежда до следното — каза той. — Или перлата е още в къщата, или вече не е в къщата.

— Точно така — съгласи се полковникът, може би с повече уважение, отколкото внушаваше репликата.

— Ако не е в къщата, може да е навсякъде. Но ако е в къщата, непременно трябва да е скрита някъде…

— И трябва да се направи претърсване — намеси се полковник Кингстън Брус. — Точно така. Давам ви карт бланш, мистър Блънт. Претърсете къщата от тавана до мазето.

— О, Чарлз! — измърмори мисис Кингстън Брус плачливо, — мислиш ли, че е препоръчително? На прислужниците никак няма да им хареса. Сигурна съм, че ще напуснат.

— Ще претърсим техните стаи най-накрая — обеща Томи с успокоителен тон. — Крадецът със сигурност е скрил украшението на най-невероятното място.

— Мисля, че съм чел нещо подобно — съгласи се полковникът.

— Точно така — отвърна Томи. — Сигурно си спомняте делото Рекс и Бейли, което създаде прецедент.

— О… да — каза с озадачен вид полковникът.

— Е, най-невероятното място е апартаментът на мисис Бетс — продължи Томи.

— Боже! Нали би било много умно? — възкликна мисис Бетс с възхищение.

Без повече суетене тя го заведе горе в стаята си, където Томи още веднъж използува специалния фотоапарат.

Тапънс се присъедини към него там.

— Надявам се, мисис Бетс, че нямате възражения моята асистентка да прегледа гардероба ви?

— О, не. Имате ли още нужда от мен?

Томи я увери, че няма защо да я задържат и мисис Бетс излезе.

— Можем да продължим да блъфираме, колкото си искаме — заяви Томи. — Но лично аз не вярвам, че имаме и най-малкия шанс да открием тази перла. Проклета да си, ти и твоите двадесет и четири часови фокуси, Тапънс.

— Слушай — прекъсна го тя. — Сигурна съм, че прислужниците не са замесени, но успях да измъкна нещо от французойката. Изглежда, когато лейди Лора е гостувала тук преди година, е отишла на чай с някакви приятели на семейство Кингстън Брус. Когато се прибрала, от маншона й изпаднала чаена лъжичка. Всички решили, че е паднала там случайно. Но като стана дума за подобни кражби, научих много повече. Лейди Лора винаги гостува на хората. Доколкото разбирам, тя няма пукната пара и търси удобни местенца при хора, за които титлата още значи нещо. Може да е съвпадение, а може и да е нещо повече, но пет различни кражби със сигурност са станали, докато тя е гостувала в различни домове. Понякога са изчезвали дребни неща, друг път — ценни бижута.

— О! — възкликна Томи и подсвирна продължително. — Къде е стаята на старата птичка, знаеш ли?

— От отсрещната страна на коридора.

— Тогава мисля, всъщност, сигурен съм, че трябва просто да се вмъкнем отсреща и да поразгледаме.

Вратата на отсрещната стая беше открехната. Беше обширен апартамент с бели емайлирани мебели и розовочервени пердета. Вътрешна врата водеше към баня. На вратата й се появи слабо, мургаво и много спретнато облечено момиче.

Тапънс прекъсна удивеното възклицание на момичето.

— Това е Елиз, мистър Блънт — каза учтиво тя. — Камериерката на лейди Лора.

Томи пристъпи през прага на банята и вътрешно одобри великолепното й, модерно обзавеждане. Зае се да разпръсне силното подозрение, изписано върху лицето на младата французойка.