Читать «Съдружници срещу престъплението» онлайн - страница 119

— Един млад французин-инвалид, господин Пол де Варез. С него е имало медицинска сестра. Заминали са тази сутрин.

Другия човек от Сикрет Сървис нададе вик. Беше станал смъртно блед.

— Момчето-инвалид… медицинската сестра — заекна той. — Аз… те ме подминаха в коридора. Изобщо не си помислих… толкова често ги бях виждал преди.

— Сигурен ли сте, че бяха същите? — извика мистър Картър. — Сигурен ли сте? Добре ли ги огледахте?

Човекът поклати глава.

— Хвърлих им бегъл поглед. Разбирате ли, оглеждах се за другите, мъжа с руса брада и момичето.

— Разбира се! — изръмжа мистър Картър. — Точно на това са разчитали.

С внезапно възклицание Томи се наведе и измъкна нещо изпод дивана. Беше малко черно вързопче. Той го развърза и оттам изпаднаха няколко неща. Бяха увити в дългото черно палто, което Тапънс беше облякла този ден. Вътре бяха роклята й, шапката й и една дълга руса брада.

— Сега всичко е ясно! — рече горчиво той. — Хванали са я! Хванали са Тапънс. Този руски дявол ни се изплъзна. Медицинската сестра и момчето са били съучастници. Отседнали са тук за ден-два, за да свикнат хората в хотела с присъствието им. Онзи човек сигурно е разбрал по време на обяда, че е попаднал в капан и е решил да изпълни плана си. Вероятно е разчитал съседната стая да е празна, както когато е подготвил всичко. Така или иначе, успял е да накара и жената в съседната стая и Тапънс да млъкнат. Довел я е тук, преоблякъл я е в момчешки дрехи, променил е собствената си външност и хладнокръвно е излязъл. Дрехите са били скрити предварително. Само не разбирам как е успял да се справи със съпротивата на Тапънс.

— А аз разбирам — обади се мистър Картър. Той вдигна от килима нещо малко, което блестеше. — Това е парче от игла за подкожни инжекции. Била е упоена.

— Боже господи! — изръмжа Томи. — А той се е изпарил.

— Още не се знае — отвърна бързо Картър. — Не забравяйте, че всички изходи са наблюдавани.

— Те очакват да видят мъж и младо момиче. А не медицинска сестра и инвалид. Сигурно вече са напуснали хотела.

След кратко разследване случаят се оказа точно такъв. Сестрата и пациентът отпътували с такси преди около пет минути.

— Вижте, Бересфорд — започна мистър Картър, — за Бога, стегнете се! Знаете, че няма да оставя камък върху камък, но ще открия това момиче. Веднага се връщам в кабинета си. След по-малко от пет минути всички наши хора ще бъдат на крак. Ще ги намерим.

— Вярвате ли, сър? Онзи руски дявол наистина си го бива. Вижте само как ни преметна. Но знам, че ще направите всичко възможно. Само… се моля да не е твърде късно. Лошо ни се пише.

Той напусна хотел „Блиц“ и тръгна като сляп по улицата, без да е сигурен къде отива. Чувстваше се напълно парализиран. Къде да търси? Какво да прави?

Отиде в Грийн Парк и се отпусна на една пейка. Не забеляза как някой друг седна на противоположния край. Доста се стресна, когато чу добре познат глас.

— Ако нямате нищо против, сър, мога ли да си позволя дързостта…