Читать «Съдружници срещу престъплението» онлайн - страница 11

Агата Кристи

— Доверената ми секретарка, мисис Робинсън — махна с ръка мистър Блънт. — Можете да говорите спокойно пред нея.

После се облегна за миг назад, притвори очи и с уморен тон отбеляза:

— Сигурно автобусът, с който сте дошли, е бил препълнен по това време на деня.

— Дойдох с такси — отвърна момичето.

— О! — възкликна Томи разочарован. Очите му се спряха въпросително върху синия автобусен билет, който се подаваше от ръкавицата й. Погледът на момичето проследи неговия. Тя се усмихна и извади билета.

— Това ли имате предвид? Намерих го на паважа. Детето на едно съседско семейство ги събира.

Тапънс се изкашля и Томи й хвърли убийствен поглед.

— Да се заемем с работата — продължи бързо той. — Значи се нуждаете от нашите услуги, мис…

— Казвам се Кингстън Брус — отвърна момичето. — Живеем в Уимбълдън. Снощи една дама, която ни гостува, загуби ценна розова перла. Мистър Сейнт Винсънт също вечеряше с нас и по време на вечерята случайно спомена вашата фирма. Майка ми ме изпрати тази сутрин при вас, за да ви помоля да се заемете с този случай.

Момичето говореше навъсено, почти сърдито. Беше ясно като бял ден, че тя и майка й не са били на едно мнение по въпроса. Тя беше тук против волята си.

— Разбирам — каза Томи, леко озадачен. — Не сте ли се обаждали в полицията?

— Не — отговори мис Кингстън Брус. — Би било смешно да се обаждаме в полицията и после да открием, че глупавото нещо се е търкулнало под камината, или нещо такова.

— О! — възкликна Томи. — Значи, в крайна сметка, бижуто може просто да е загубено?

Мис Кингстън Брус сви рамене.

— Хората вдигат толкова шум за нищо — промърмори тя.

Томи прочисти гърлото си.

— Наистина — каза той неуверено. — В момента съм изключително зает…

— Разбирам ви — откликна момичето, ставайки на крака. В погледа й проблесна бърза искра на задоволство, която Тапънс не пропусна да забележи.

— Но въпреки това — продължи Томи — мисля, че ще успея да отскоча до Уимбълдън. Ще ми дадете ли адреса, моля?

— Имението Лорълс, Еджуърт Роуд.

— Мис Робинсън, моля, запишете.

Мис Кингстън Брус се поколеба. После каза малко троснато:

— Значи ще ви очакваме. Приятен ден.

— Странно момиче — отбеляза Томи, след като тя си тръгна. — Нещо не мога да я разбера.

— Чудя се дали самата тя не е откраднала украшението — рече замислено Тапънс. — Хайде, Томи, да оставим тези книги, да вземем колата и да отидем дотам. Между другото кой ще бъдеш този път? Пак ли Шерлок Холмс?

— Мисля, че ми трябва още практика — каза Томи. — Малко сгафих с онзи автобусен билет, нали?

— Така си беше — съгласи се Тапънс. — На твое място нямаше да прекалявам с момичето. Наежена е и боде като игла. Пък и е нещастна, бедното дяволче.

— Предполагам, че вече си узнала всичко за нея само по формата на носа й — промърмори саркастично Томи.

— Ще ти кажа какво според мен ще открием в Лорълс — каза невъзмутимо Тапънс. — Семейство сноби, които много обичат да се движат във висшето общество. Бащата, ако има такъв, със сигурност има военен чин. Момичето започва да води техния начин на живот и се презира за това.