Читать «Нещастен случай» онлайн - страница 6

Той разбра!

Забележителна жена — и опасна! Никакво изчакване, никакви приготовления. Този следобед, точно този следобед, и то в негово присъствие. Смелостта на постъпката й го изуми.

Това бе умен, дяволски умен ход. Той не би бил в състояние да докаже нищо. Тя разчиташе, че той няма да се усъмни, щом действува така „скоро“. Жена със светкавично бърза мисъл и действие.

Евънз пое дълбоко въздух и леко се наведе напред.

— Мисиз Мероудийн, аз съм човек с малко странни прищевки. Ще бъдете ли така любезна да изпълните една от тях?

Тя го погледна въпросително, без да подозира нищо.

Той се изправи, взе купичката, която бе пред нея, отиде до малката масичка и я смени с другата.

— Бих искал да видя как ще изпиете това.

Очите й срещнаха неговите. Те бяха спокойни, непроницаеми. Лицето й леко побледня. Тя протегна ръка и бавно вдигна чашата. Ами ако е сбъркал?

Жената доближи купичката до устните си… в последния момент потръпна, наведе се напред и бързо я изля в една близка саксия с папрат. След това се облегна назад и го погледна предизвикателно.

От гърдите му се откъсна дълга въздишка на облекчение и той също седна.

— Е? — обади се тя.

Гласът й бе променен. Усещаха се нотки на подигравка и предизвикателство. Той й отговори въздържано и спокойно.

— Вие сте много умна жена, мисиз Мероудийн. Мисля, че ме разбирате. Не бива… да се повтаря. Знаете какво имам пред вид.

— Да, зная.

Гласът й бе равен, безизразен. Той кимна доволен. Тя бе умна жена и не желаеше да я обесят.

— За вашия и на съпруга ви дълъг живот — каза Евънз многозначително и поднесе купичката до устните си.

В следващия миг лицето му се промени. Ужасно се сгърчи… той се опита да стане… да извика… Тялото му се скова…, а лицето му стана мораво. Той се просна назад в креслото с конвулсивно изкривени крайници.

Мисиз Мероудийн се наклони напред, като внимателно го наблюдаваше. Устните й се разтегнаха в лека усмивка. Тя му заговори много меко и нежно.

— Направихте грешка, мистър Евънз. Решихте, че искам да убия Джордж. Колко глупаво от ваша страна, колко глупаво!

Тя поседя така още около минута, като гледаше мъртвия мъж — третия човек, който заплашваше да пресече пътя й и да я раздели от човека, когото обичаше.

Усмивката се разля по лицето й. Сега повече от всеки друг път тя приличаше на мадона. После повиши глас и навика:

— Джордж, Джордж. О, ела бързо! Боя се, че стана ужасно нещастие. Клетият мистър Евънз…

Информация за текста

Agatha Christie

Accident, 1934

Сканиране и разпознаване: Борис Борисов, 2008

Редакция: nqgolova, 2008

Публикация

Агата Кристи. Свидетел на обвинението. Разкази

Английска. Първо издание

Народна култура, София, 1979

Превела от английски Теодора Давидова

Редактор Красимира Тодорова

Художник Иван Газдов

Художник-редактор Ясен Васев

Тех. редактор Олга Стоянова

Коректори Людмила Стефанова Петя Калевска

Литературна група IV. Код 04 9536623311/5714-43-79