Читать «Лицето над водата» онлайн - страница 144
Робърт Силвърбърг
— Бог те обича — каза тихо. — И ще се смили над теб. Не се бой.
— Кажи ми какво знаеш за Лицето над водата — каза Лолър на Съндайра. — Всичко.
Бяха в неговата каюта.
— Не е много — отвърна тя. — Зная, че е някакъв огромен остров или нещо, което наподобява остров, във всеки случай много по-голямо от всички познати острови на планетата. Площта му е десетки хиляди хектара, грамадна, закотвена към планетата земна маса.
— Това и аз го знам. Но не научи ли нещо повече от твоите разговори с хрилестите? Прощавай — с Обитателите.
— Те не обичат да говорят за това. Освен една женска, която познавах на Симбалимак. Тя нямаше нищо против да отговаря на всичките ми въпроси.
— И?
— Каза ми, че това е забранено място, където никой не бива да ходи.
— Само това ли? Нищо повече?
— Цялата история е доста мъглява.
— Мога да си представя. Но все пак разкажи ми, Съндайра. Моля те.
— Тя говореше със загадки. Сигурно нарочно. Но имах усещането, че Лицето не е само местно табу или свещена земя, която трябва да бъде избягвана по религиозни причини, а че е място, крайно неподходящо за обитаване — дори опасно. „Това е фонтанът на Сътворението“ — повтаряше тя. Когато някой Обитател умре, казват, че се връща при източника. Точният израз обаче е „отиде при Лицето“. Останах с впечатлението, че става въпрос за нещо, което кипи от енергия — нещо горещо, безмилостно и много, много могъщо. Сякаш през цялото време там тече някаква ядрена реакция.
— Божичко! — прошепна Лолър. Въпреки че в каютата беше горещо, почувства, че страните му изстиват. Пръстите му също бяха студени, почти вкочанени. Несръчно си накапа малка доза от тинктурата. Погледна въпросително Съндайра, но тя поклати глава.
— Горещо, безмилостно и могъщо — повтори Лолър. — Ядрена реакция.
— Сигурно разбираш, че това беше нейната представа. Както и моята, но въз основа на неясните метафорични изрази, които използваше. Знаеш колко е трудно да разбереш какво искат да кажат Обитателите.
— Знам.
— Но докато тя говореше, се зачудих дали преди време там не е имало някакъв експеримент, проведен от Обитателите, нещо свързано с използване на атомна енергия, а после работата да се е объркала. Нали разбираш, това са само мои предположения. Виждах обаче колко е изплашена и разтревожена от темата, как непрестанно поставяше бариери пред въпросите ми и бе дълбоко убедена, че по някаква изключително важна причина Лицето трябва да се избягва на всяка цена. Причина, за която дори не смееше да мисли, камо ли да говори.
— По дяволите! — Лолър отпи от тинктурата и почака, докато настъпи познатото успокоение. — Ядрена пустиня. Безконечна верижна реакция. Това не си пасва с нещата, които ми разказа Делагард. Нито с думите на отец Куилан.
— Говорил си за Лицето над водата с тях? Защо? С какво толкова те заинтригува изведнъж?
— Изглежда, сега това е най-важната тема.
— Вал, ще бъдеш ли така добър да ми обясниш какво става?
Той се поколеба за миг. След това каза тихо:
— От много дни вече не плаваме към Грайвард. Сега сме на юг от екватора и навлизаме в Пустото море. — Тя го погледна шашардисано. Лолър продължи: — Насочили сме се… към Лицето над водата.