Читать «Време на промени» онлайн - страница 4

5

Моят баща беше потомствен септарх от провинция Сала, на източният бряг. А майка ми бе дъщеря на септарха на Глин. Срещнали се при едно дипломатическо посещение и както се твърди, от този момент се зарекли един на друг. Първото дете, което им се родило, бил брат ми Стирон, който сега е септарх на Сала, на мястото на баща ми. Две години по-късно съм се появил аз, а след мен се родили още три деца — все момичета. Две от тях са още живи. Най-малката ми сестра бе убита от глински нашественици преди двадесет лунни години.

Почти не познавах баща си. На Бортан, всеки е непознат за другите, но по обичай, бащата е по-близо до децата си, отколкото всички останали. Не беше така със стария септарх. Непроницаема стена бе издигната между нас. Когато се обръщахме се към него, задължени бяхме да засвидетелстваме същото уважение, каквото към всеки друг. Усмивките му бяха толкова редки, че струва ми се, бих могъл да си припомня всяка една от тях. Веднъж, никога няма да забравя, той ме взе на черния трон до себе си, позволи ми да докосна с ръка древната жълта възглавница и ме назова обично с детското ми име. Това бе денят, в който почина майка ми. Но в повечето случаи просто не ми обръщаше внимание. Аз се боях от него и го обичах. Неведнъж прикрит зад колоните на съдебната зала го следях как раздава правосъдие и си мислех, че ако ме види ще нареди да ме накажат. Ала същевременно не можех да откъсна поглед от моя баща в блясъка на неговото величие.

Макар и странно, той бе среден на ръст и още като момчета двамата с брат ми се издигахме над него. Но в него се криеше страхотна сила на волята, която го караше да не подминава нито едно предизвикателство. Веднъж в детството ми, в септархията се появи чуждоземен посланик. Това бе обгорял от слънцето западняк, който в спомените ми се издига като Конгоройския масив, но сигурно на ръст е бил колкото съм аз сега. По време на празненството посланикът изглежда попрехвърли мярката си със сапфиреното вино, защото си позволи да произнесе следната реплика пред баща ми, дворяните и членовете на семейството: