Читать «Родова книга» онлайн - страница 4

— Да

— Но изводите, направени от вас след прочитането на «умните» книги и статии не са ви удовлетворили. И тогава сте започнал да търсите отговори в самия себе си или с други думи, да размишлявате за подрастващото поколение, за възпитанието на децата?

— Така е сигурно. Но най-вече за моя син.

— Това е неразривно свързано. Вие дойдохте при мен, отчаян и без много да се надявате да получите отговори на стоящите пред вас въпроси. Ако не ги получите от мен, ще продължите търсенето.

— Сигурно

— Така… Потресаващо е… Ще ви назова името на човек, който е много по-силен и по-мъдър от мен.

— Кой е този очвек и как да стигна до прием при него?

— Този човек е вашата Анастасия, Владимир Николаевич.

— Анастасия? Но тя в последно време малко говори за възпитанието на децата. И именно тя не ми даваше да общувам със сина ни.

— Точно така, тя. И аз не можех до този момент да намеряя логично обяснение на такова поведение от нейна страна. Невероятна постъпка. Любеща жена изведнъж заявява на бъдещия баща, че той не бива да общува със сина си. Ситуацията е нестандартна и никога по-рано не е срещана. Не резултатът!… Резултатът е потресаващ! Тя е успяла да ви застави… Не, тази дума не подхожда в дадената ситуация. Анастасия е успяла да увлече… И то кого? — Извинете ме, накарала е не много образования предприемач да се интересува от психология, философия, от въпросите за възпитанието на децата. Вие сте мислили за всичко това през тези години, самият факт, че дойдохте при мен свидетелства за това. През тези години тя е възпитавала вашия син, но е възпитавала и вас. Тя е подготвяла срещата между бащата и сина.

— Сина ни тя наистина е възпитавала. Що се отнася до мен — не мисля. Ние с нея съвсем рядко се виждаме. И срещите ни са кратки.

— Но информацията, която тя ви дава по време на тези, както казвате кратки срещи, и досега ви е необходимо да осмисляте. Потресаваща информация. Вие, Владимир Николаевич, казвате, че Анастасия малко говори за възпитанието на децата, но това не е така.

Александър Сергеевич бързо се приближи до масата и извади от чекмеджето дебела сива тетрадка, грижливо я поглади и продължи:

— От вашите книги аз преписах в определена последователност всички изказвания на Анастасия за раждането и възпитанието на децата, като изпусках сюжетните подробности. Макар че може би не трябваше да изваждам цитатите от контекста. Сюжетът несъмнено е важен за облекчаване на възприемането. В изказванията на Анастасия е скрит изключително голям, бих казал философски смисъл, мъдрост на много древна култура.Склонен съм да предполагам, и не само аз, че тези постулати са изложени в някаква древна книга, възрастта на която е може би милиони години. Думите на Анастасия се отличават с дълбочина и точност на изразяването на най-значимите, от наша гледна точка, мисли, написани в древни ръкописи и съвременни научни трудове. Когато преписах отделно всичко, което засяга раждането и възпитанието на човека, то… в резултат се получи трактат, който няма равен на себе си в света. Въз основа на него, сигурен съм, ще бъдат защитени множество дисертации, ще бъдат дадени не малко научни степени, ще бъдат направени потресаващи открития, но главното е друго — на Земята ще появи нова раса, която ще бъде наречена — Човек!