Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 161

— Щастлив ли си тук? — попита той.

— Да, сър Хю, щастлив съм. Аз съм родом от тези места. Мисля, че върша нещо полезно. Наистина се грижа за тези хора — той сви устни. — Имам малко заделени парици, имам и книгите си. Идеално място е за учен, който иска да остане скрит и да напредва с изследванията си.

— Ще ти кажа какво ще направя — Корбет стана и избута стола назад. — През пролетта ще те поканя в Лондон и ще те представя на лондонския епископ. Той ми е приятел и ще бъде много щастлив да те ръкоположи за свещеник и да напише необходимите писма в своята канцелария. А относно твоето приятелство с брат Роджър — Корбет закопча наметалото си, — защо не го броим като още една тайна, скрита сред множеството други?

— Имам ли думата ти? — попита отец Матю. Облекчението беше изписано на лицето му.

— Имаш думата ми, отче.

— Тогава ще ти кажа нещо — свещеникът се изправи. — Ти имаш хубав глас, писарю, но и добро сърце. Когато бях в замъка, много се разтревожих. Срещнах един човек, за когото помислих, че може да ме разпознае.

— Един от французите ли? Дьо Краон?

— Не, онзи, който се перчи като весело врабче. Мосю Пиер Сансон. Но, слава Богу, минаха много години, откакто той говори за последно с мен. Преди около дванадесет години — продължи свещеникът, — Пиер Сансон беше член на френската делегация, дошла в Оксфорд. Бяха отседнали в кралския дворец в Уудсток. Може би си спомняш случая? Женитбата на кралската дъщеря Маргарет с херцога на Брабант? Разбира се, учени пристигат тук постоянно. Сансон твърдеше, че дълбоко се интересува от трудовете на брат Роджър и дойде да го пита за тайните му. Господарят ми беше стар и немощен. Никога не е имал особено благ нрав — добави той бързо — и се отнесе много грубо със Сансон. Когато французинът го попита за тайните му, брат Роджър отвърна, че ги е скрил в някакъв документ и е направил копия от него, и че ако светът разкрие тези тайни, тогава нека се възползва от тях, но не му се вярва това да стане — отец Матю бързо се прекръсти. — Това, което искам да кажа, сър Хю, е че французите са знаели от самото начало, че Secretus Secretorum никога няма да може да бъде разчетена.

Корбет протегна ръка и свещеникът топло я стисна.

— Ще се видим напролет, отче. Ще изпратя ескорт да те придружи.

Корбет и Ранулф се сбогуваха и се върнаха бързо в Корф. Опитаха се да не гледат към редиците трупове, скупчени като мухи, увиснали от бойниците, а препуснаха бързо по моста и влязоха във вътрешния двор, където слугите на сър Едмънд все още разчистваха следите от нападението. Корбет беше погълнат от мислите си, вече твърдо решил как да постъпи. Когато сър Едмънд дойде да ги поздрави, Корбет го поразпита за дьо Краон и разбра, че французинът се цупи в покоите си. Той отведе управителя на място, където дори и Ранулф не можеше да ги чуе, и настойчиво му зашепна нещо. Сър Едмънд се опита да се възпротиви, но Корбет настоя и управителят се съгласи. Ранулф нямаше търпение да открие лейди Констанс, но молбата замря на устните му, щом видя навъсеното лице на Корбет.