Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 136

— Намислил е нещо — измърмори неодобрително сър Едмънд. — Личи си.

— Намислил ли? — намеси се Болингбрук. — Мисля, че вече е постигнал онова, за което дойде. Откри какво знаем ние за писанията на брат Роджър, а именно същото, което и той знае, че Secretus Secretorum е написана на непознат език и един Бог знае дали някога ще бъде преведена. И което е по-важно — Болингбрук вдигна бокала си и тропна с него по масата, — трима магистри от университета в Париж станаха жертва на злополуки. Филип се отърва от тези, които го критикуваха, и изпрати предупреждение към останалите. Сър Хю — Болингбрук стана от стола, — не съм съвсем сигурен дали искам да ям от гозбите му и да пия от виното му.

— Ще го сториш — Корбет му се усмихна в отговор, — просто защото трябва.

Болингбрук се поклони саркастично и излезе от залата, като остави Корбет и Ранулф със сър Едмънд.

— Е, значи няма нищо тайно в документа, намерен у мистрес Фейнър? — сър Едмънд цъкна с език. — Просто любезният мосю дьо Краон е планирал изненада за нас.

— Да, смятам, че е планирал изненада — Корбет стана на крака. — Ще ми се да знаех каква е. Сър Едмънд, ще приготвим конете си, трябва да се възползваме от дневната светлина.

Малко по-късно, бодър и нащрек, Корбет поведе своята свита и тази на дьо Краон по моста над крепостния ров, а оттам — по пътеката, водеща в гората. Слънцето грееше по-силно, небето светеше в синьо и бяло и въпреки че беше късно следобед, местността сияеше под балдахина си от бял сняг, който сега се топеше и ледената корица по него се чупеше. Дьо Краон бъбреше весело, разказваше, че е проучил Корф и околностите много подробно, преди да дойде в Англия, как тук всичко му напомняло много за Нормандия, особено на полята, ливадите и горите около Булон. Корбет го слушаше с половин ухо. Въпреки промяната на времето и съзнанието, че срещата му с дьо Краон клони към своя край, той изпитваше дълбоко безпокойство, едно напрежение, което стягаше мускулите на гърба и бедрата му като на участник в турнир, който се подготвя да излезе на арената и се пита какви ли опасности ще му донесе двубоят. Спря в началото на гората, защото погледът му бе привлечен от чернеещо петно изгоряла земя, камара овъглени клони и съчки.

— Това ще е от пожара онази нощ — отбеляза прислужникът на сър Едмънд, който ги придружаваше. — Били са странници. От бойниците често можеш да видиш как такива огньове мъждукат в гората.

Докато навлизаха между дърветата, дьо Краон продължи да приказва, разпитвайки прислужника за ловните правила и сезона на елените и дали има глигани в гората. Неспирното дърдорене на французина дразнеше силно Корбет и той много се зарадва, когато дьо Краон дръпна юздите и свика войниците си: