Читать «Смъртта на магьосника» онлайн - страница 116

Вервен беше изучавал брат Роджър и бе отписал мъртвия францисканец като мечтател и позьор. Спомни си изявлението на брат Роджър в Opus Minus: «Няма друга напаст, която да е равна на възгледите на простолюдието. То е сляпо и грешно и се явява пречка и враг на всяко развитие.» Как може един последовател на свети Франциск, самообявил се за учен, тъй да се присмива на другите? И за какво е цялата тази тайнственост? Той си спомни как брат Роджър изрично бе казал, че не е виждал летяща машина, и все пак беше добавил: «но познавам мъдреца, който изобрети такъв похват». Как може да каже такова нещо? Какво означаваше то? Вервен се наведе над каменните блокове и разсеяно започна да рови в лишеите и мъха, растящи там. Най-много обичаше да се разхожда по малките площади на Париж, където групи пътуващи актьори и разказвачи на приказки гласяха временните си сцени и разказваха легенди и истории, за да смайват тълпата. Такъв ли бе и случаят с брат Роджър? Човек, който намеква за тайнствени загадки, но никога не говори открито? Английските писари бяха не по-малко объркани от него за тайнописа на Secretus Secretorum. Беше ли това измама, скрита под маската на наука? Имаше ли тайнопис, или беше само жестока шега на монаха? Може би това бе начин да тормози и дразни другите учени, като умело намеква, че този ръкопис съдържа разкрития, които могат да обяснят чудесата, споменавани в другите му писания?

Вервен се загледа над назъбената стена. Изкушаваше се да свали дебелите вълнени ръкавици и да стопли пръстите си на огъня, но и отчаяно искаше да остане сам. Secretus Secretorum беше едно, ала имаше и други по-належащи и опасни проблеми, смъртта на двамата му колеги не преставаше да тревожи духа му. Разбира се, той видя доказателствата със собствените си очи. Дестапл бе умрял от пристъп, вратата към спалнята му бе заключена и залостена, а магистър Кротоа се бе подхлъзнал по стръмните стълби и си бе счупил врата. Какво друго обяснение можеше да има? Тук май нямаше измама. Но защо ги доведоха тук, защо ги откъснаха от любимата им наука и ги принудиха да преживеят отвратителното пътуване по море и суровата английска зима в самотен замък?

Вервен отново се загледа в околността. Полята и плетищата спяха под снежния килим, а от време на време мъглата се разпръсваше, за да покаже далечните дървета. Чу отдолу шумовете на живота в замъка, отвъд стените — далечното грачене на гарвани и врани. Качи се тук, за да бъде сам, навсякъде другаде все се натъкваше на надменния дьо Краон или на мълчаливия, сериозен телохранител на френския писар — Бого от Байо.