Читать «Затъмнение» онлайн - страница 5

Кимнах бавно.

— Балансът е хубаво нещо. Имам ли някакво определено време в което да се вместя?

Той направи гримаса, но кимна отрицателно.

— Не искам да усложнявам нещата, просто не забравяй приятелите си.

Това беше дилема, с която вече се бях спречквала. Приятелите ми. Хора, с които не трябваше да се виждам след дипломирането ни — заради тяхната собствена безопасност. Коя беше най-добрата постъпка? Да съм с тях докато мога? Или постепенно, още от сега да се разделим? Потрепнах от мисълта за втория вариант.

— Особено Джейкъб — добави Чарли, преди да обмисля по-добре възможностите.

Още по голяма дилема. Замислих се, за да намеря правилните думи.

— С Джейкъб ще се окаже по-сложно.

— Джейкъб е практичен, а освен това ти беше много, много добър приятел — добави бащински той.

— Знам това.

— Не ти ли липсва? Поне малко? — попита разстроено. Гърлото ми пресъхна, трябваше да се изкашлям, за да мога да отговоря.

— Да, липсва ми — признах, гледайки надолу. — Много ми липсва.

— Защо тогава да е сложно?

Това не можех да му обясня. Беше против правилата — за хора като мен и Чарли — да знаем за тайния свят, пълен с мистерии и чудовища, около нас. Аз знаех всичко за този свят, затова сега бях в беда. Нямах намерение да поставям Чарли в опасност.

— С Джейкъб имаме разногласия — казах бавно — относно приятелството ни, искам да кажа. Приятелството не винаги е достатъчно за Джейк.

Не навлязох в незначителни подробности, несравними с факта, че върколашката глутница на Джейк горчиво мразеше вампирското семейство на Едуард — а оттам и мен, след като аз имах намерение да се присъединя към това семейство. Не беше нещо, което ще можем да разрешим с една бележка, а и Джейк не отговаряше на обажданията ми. Намеренията ми да се разбера с него на живо определено не се харесваха на вампирите.

— Едуард не е ли готов за малко конкуренция? — сега гласът на Чарли преливаше от сарказъм. Хвърлих му мрачен поглед.

— Няма никаква конкуренция.

— Нараняваш чувствата на Джейк, избягвайки го по този начин. Мисля си, че би предпочел да сте просто приятели отколкото да те загуби.

Ах, значи сега се оказа, че аз го избягвам?

— Почти сигурна съм, че Джейк изобщо не иска да сме приятели. — Думите ме нараниха, но продължих. — Откъде ти хрумна тази идея все пак?

Сега Чарли изглеждаше засрамен.

— Въпросният човек намина днес с Били…

— Двамата с Били клюкарствате като стари лелки — оплаках се аз, забивайки вилицата си в спагетите.

— Били се притеснява за Джейкъб — каза Чарли — Джейк е в труден период. Депресиран е.

Трепнах, но продължих да наблюдавам спагетите си.

— А и ти беше толкова щастлива когато прекарваше времето си с него — въздъхна Чарли.

— Щастлива съм сега — изръмжах през стиснати зъби. Контраста между думите ми и тона, с който ги казах разчупиха напрежението. Чарли започна да се смее, а аз се присъединих към него.

— Добре, добре — съгласих се — Баланс.

— И Джейкъб — настоя той.

— Ще се опитам.

— Добре. Постигни баланс, Бела. А да, имаш поща — каза Чарли, затваряйки темата — До печката е.

Не помръднах, мислите ми се въртяха около Джейкъб. Най-вероятно пощата ми не беше нищо важно. Вчера получих колет от майка ми и не очаквах друг. Чарли стана от стола си и се протегна. Занесе чинията си до мивката, но преди да започне да я мие ми подхвърли плик. Писмото се плъзна по масата и се озова до лакътя ми.