Читать «Проклетата кауза» онлайн - страница 9

— Не съм сигурна кога ще се върне — отговорих разтревожено. — Но се чудя откъде го познавате.

— Понякога случаите ни се застъпват, без значение дали трябва да е така.

Не можех да разбера какво намекваше.

— Доктор Мант разбира колко важно е да не се меси — продължи Грийн. — Приятно е да работиш с хора като него.

— Важно е да не се бъркаш в какво, капитан Грийн?

— Ако случаят е военен например или е в тази или онази юрисдикция. Съществуват много различни начини, по които хората могат да се намесят. Всичките са проблем и могат да нанесат щети. Например този гмуркач. Той се е гмурнал там, където не е трябвало, и вижте какво се случи.

Заковах се на място и се втренчих в него невярващо.

— Сигурно въображението ми е виновно — казах, — но ми се струва, че ме заплашвате.

— Отидете да си вземете екипа. Можете да паркирате по-близо, ей там до оградата — каза той и се отдалечи.

Глава втора

Дълго време след като той изчезна в сградата с котвата отпред, аз стоях на кея и се мъчех да облека дебелия неопренов костюм. Недалеч от мен няколко спасители подготвяха плоскодънната лодка, завързана за един пилон. Работниците от дока се мотаеха наоколо любопитно, а на платформата за гмуркане двама мъже в яркосини неопрени изпробваха радиостанции и грижливо проверяваха водолазните екипи, включително и моя.

Наблюдавах как водолазите си говорят, но не можех да разбера и дума от казаното, докато развиваха маркучите и нагласяха тежестите по коланите. От време на време поглеждаха към мен. Изненадах се, когато единият реши да се качи по стълбата, която водеше към моя кей. Той се приближи и седна до мен на студената земя.

— Това място заето ли е? — запита той.

Беше хубав млад мъж, чернокож и с фигура като олимпийски атлет.

— Много хора чакат за него, но не знам къде са — отговорих, продължавайки борбата с неопрена. — По дяволите. Мразя ги тези неща.

— Просто си мислете, че си слагате още една кожа.

— Да, това помага страхотно.

— Трябва да поговоря с вас за оборудването за подводни комуникации. Използвали ли сте го преди?

Погледнах сериозното му лице и запитах:

— Вие от спасителния екип ли сте?

— Не. Просто обикновен стар войник. Не знам за вас, но това определено не е начинът, по който бих избрал да изкарам Нова година. Не разбирам защо човек би искал да се гмурка тук, освен ако не си фантазира, че е сляпа попова лъжичка в кална локва. Или пък ако има прекалено много желязо в кръвта и мисли, че ръждата тук може да му помогне.

— Всичко, което ръждата може да направи, е да ви зарази с тетанус — отвърнах и се огледах наоколо. — Кои от хората тук са военни и кои спасители?

— Двамата мъже в лодката са от спасителния екип. Кай Су на платформата за гмуркане е единственият друг военен с изключение на нашия неустрашим следовател от ССВС. Кай е готин. Добри приятели сме.

Той помаха на Кай Су, който отговори на жеста му. Това ми се стори доста интересно и различно от преживяното досега.

— Така, чуйте ме сега.

Новият ми познат говореше така, сякаш работехме заедно от години.

— Оборудването за подводни комуникации е сложно, ако никога не сте го използвали. Наистина може да е опасно — каза той сериозно.