Читать «Копринената паяжина» онлайн - страница 73

Колкото и да ревнуваше онази руса жена, която имаше всички права върху любовта и името на Ерик, Катлийн не можеше да не изпитва огромна жал към нея. Дали знае за изневярата му? Беше ли Катлийн първата му и единствена извънбрачна връзка? Не, разбира се. Не би могъл да я прелъсти така, без ни най-малко чувство за вина, ако не беше свикнал с това.

Искаше да го мрази. Мразеше го! Но когато се обърна настрана и вдигна колене към гърдите си в позиция на самозащита, закопня за силното му тяло до нея. Вледеняваше се без топлината на прегръдката му. Една нощ в леглото му я беше разглезила до такава степен, че сега и тялото, и душата й плачеха за силата му през нощта, за ласките му… искаше й се да се събужда в прегръдката му, да чува равномерния ритъм на дишането му…

И тази нощ, както всички преди нея, тя се загърчи от болка, която я измъчваше, притискаше сърцето й, унищожаваше духа й.

* * *

На следващата сутрин стана рано, изяде една препечена филийка и изпи две чаши кафе, докато си нанасяше грима. Решително отхвърли черния саван на отчаянието, който я покриваше всяка нощ, и помисли с надежда и ентусиазъм за новата си работа. Тя ще я спаси. Трябва да я спаси.

Избра внимателно роклята си. От съществено значение беше да създаде добро впечатление още от самото начало както на работодателите си, така и на подчинените си. Тъмносинята рокля, която избра, беше с дизайнерски етикет, но тя я беше купила като мостра при едно от служебните си пътувания до Ню Йорк за една четвърт от цената й на дребно.

Беше по врата, без яка и се закопчаваше отляво над гръдта й чак до коляното. Дългите ръкави бяха тесни и точно по ръцете й. Роклята падаше свободно надолу, но тя си сложи кожен колан в меден цвят — почти като този на косата й. Златна игла придържаше около врата й красив мек шал с индийски десен. На ушите й висяха малки златни обръчи, а косата й беше прибрана назад във функционален кок, който й придаваше професионален вид.

Застана пред голямото огледало на гърба на вратата, за да огледа критично резултатите от половинчасовите й старания в банята и реши, че по-добре не може да изглежда.

Успя да се справи с движението в пиковия час благодарение на предвидливото запознанство с улиците на Сан Франциско през изминалите свободни дни. След като можеше да преживее прочутите задръствания на движението в Атланта, ще намери сили да издържи на всичко.

Пристигна до небостъргача, където се помещаваха офисите на фирмата, и се представи на отговорника на гаража. Той й се усмихна и каза:

— Да, мадам. Господин Кирчоф ме предупреди да ви дам това. Залепете го на колата си и тогава ще можете да паркирате тук по всяко време.

— Благодаря ви — внимателно вкара колата си в тъмната паст на гаража.