Читать «Копринената паяжина» онлайн - страница 64

— Не — възкликнаха едновременно и двамата, шокирани от новината.

— Напуснала е още в началото на лятото. А всеки път, когато говорехме за работата й, тя създаваше впечатлението, че се връща обратно през есента.

— Тя харесваше работата си, Ерик. Защо ще я напуска?

— Наложи ми се да подкупя една от продавачките, за да открия причините. Оказа се, че един от служителите там е бил доста настоятелен по отношение на нея. Бил е семеен.

— Този факт обяснява нещата. Катлийн никога няма да се свърже интимно със семеен мъж — заяви твърдо Една.

Ерик изсумтя грубо, стана и отиде до прозореца. Когато се обърна отново с лице към тях, всяка пора на тялото му излъчваше гняв.

— Откъде знаеш? Може би тя не е нищо повече от интригантствата, лъжлива малка уличница, която измами всички нас.

— Почакай за миг, млади момко — Една скочи от канапето и се обърна към Ерик, като заплашително размахваше пръст пред лицето му. — Забранявам ти да говориш така за Катлийн. Знаеш много добре, че не е истина. Няма да допусна да говориш по този начин за нея в дома ми.

— Защо избяга тогава като някое виновно или изплашено дете? — отблъсна ядно атаката й Ерик.

Гневът на Една се изпари и тя унило се отпусна на канапето. Разтърка с пръсти слепите си очи — сякаш за да облекчи нетърпима болка в тях — и каза тихо:

— Не знам.

— Може би тя наистина е изплашено дете — намеси се и Би Джи. — Може би когато си лежал там ранен, вероятно умиращ, тя не е имала сили да се изправи лице в лице с тази възможност, не е могла да поеме риска, да понесе мисълта за вероятността да те загуби. Мога с чиста съвест да ти кажа, че според мен тя силно се привърза към теб. — Би Джи погледна Ерик с присвити очи в очакване на признание, но когато Ерик не предложи такова, продължи:

— Бъди уверен в правотата на това, което ти казвам тук. При нея се създаде опасна и засега непреодолима психологическа бариера, която я подтиква не да преодолява, а да бяга от всяко злополучие, случайно пресякло живота й. Опитай се да разбереш това. Рано или късно, един ден ще й се наложи да се изправи срещу даден проблем лице в лице и няма да й бъде никак лесно. Тя не може да разрешава тежки проблеми. Но не може и да бяга от тях до безкрайност…

Ерик като че ли се замисли върху думите на Би Джи за момент, но после лицето му отново се покри от тази непроницаема маска, характерна за него напоследък.

— Поради някаква известна само на нея причина тя избяга и от мен, и от вас и даде ясно да се разбере, че не иска да бъде открита — взе небрежно захвърленото си дънково яке от облегалката на стола и тръгна към вратата.

— Пропилях два месеца от живота си да я търся и нямам никакво намерение да губя повече време за нея. Ще ви съобщя, когато филмът за лагера ще бъде пуснат по телевизията. Благодаря ви за оказаната помощ.

Думите му бяха ясни и кратки, изреченията — сбити, но и някак насилени. На Една й се стори, че различава неописуемо болезнено разочарование под студеното му решение да се оттегли.

Увери се в това, когато го проследи с поглед до колата му. Той затръшна вратата й зад себе си и отпусна за няколко мига глава над кормилото в пълно отчаяние, преди да събере достатъчно сили да я запали и потегли.