Читать «Копринената паяжина» онлайн - страница 56

— Трудно е да се обясни — отговори той на въпроса й за тревогата му. — Тези камери са толкова специализирани, че престават да функционират и при най-малката повреда. Знам какво не е в ред, но нямам частта, която трябва да се смени. — Развълнувано прокара пръсти през косата си и още веднъж повтори своето «дяволите да го вземат».

— Какво можеш да направиш? — Катлийн се възползва от затъмнената стая да плъзне пръсти в ръкава му и да я погали леко отвътре.

— Да прекарам деня в леглото с теб — предложи той с престорена похотливост, като се наведе над нея.

— Говоря сериозно.

— И аз.

Тя прочисти авторитетно гърлото си.

— Имам предвид камерата.

— О, камерата — престори се, че едва сега разбира за какво става дума. — Ще отида до Сейнт Луис и ще я дам на момчетата да я поправят.

— Ерик! — в шепота й прозвуча отчаяние.

Той я хвана игриво под брадичката и каза:

— Чакай тук. Ще се върна веднага — остави я и излезе от стаята.

Мисълта, че й предстои цял един ден без неговото присъствие, я потисна. Вторачи се в екрана, без да вижда лудориите на героите на Дисни и без да оцени талантливата анимация.

Ерик се върна с бодра походка, независимо от намокрените си рамене и коса.

— Обадих се до летището във Форт Смит. За мой късмет днес има полети от и за Сейнт Луис. Ако тръгнем веднага, ще мога да хвана полета в два и половина, да си свърша работата и да се върна тази вечер. Телефонирах на механиците в телевизията. Докато отида там, ще намерят частта, от която имам нужда.

— Ще те няма цял ден — простена тя.

— Но ти ще бъдеш с мен поне отчасти — притисна леко с пръст устните й, за да спре въпросите й. — Помолих Една да ти разреши да ме закараш до Форт Смит. Каза ми, че спокойно може да се лиши от тебе днес заради дъжда. Ако, разбира се, нямаш нищо против да се мотаеш във Форт Смит, докато се върна довечера.

— О, Ерик, това е прекрасно — ще отида на кино или ще пазарувам. И ще бъдем заедно, докато пътуваме дотам и обратно. — Импулсивно обви ръце около кръста му и зарови лице във влажното му рамо.

— Внимавай — прошепна той, като се освободи внимателно от ръцете й. — Филмът едва ли ще задържи вниманието на публиката, ако ние двамата й предложим по-добро шоу. Освен това налага се да побързаме. След петнайсет минути ще те взема от бунгалото ти. Окей?

— Окей.

Когато чу клаксона, тя се впусна към колата, облечена в тесни дънки, зелена копринена блуза и прозрачна мушама срещу дъжда.

— Винаги ли изглеждаш така добре? — запита я той и се наведе да я целуне. В момента, в който устните им се докоснаха, замислената първоначално лека, повърхностна целувка се превърна в изпълнена със страст взаимна жажда, която не можеше да бъде отхвърлена, нито контролирана. Когато най-сетне се отдръпнаха един от друг, останали без дъх, Ерик прошепна:

— Това ще бъде най-дългият ден в живота ми.

Тя го упъти към магистралата, която водеше към форт Смит. Ерик шофираше толкова бързо, колкото разрешаваше мократа пътна настилка. Бяха им нужни почти три часа, за да стигнат до летището. Ерик едва хвана полета в три без седемнайсет за Сейнт Луис. Взе си билета от гишето и се обърна към Катлийн: