Читать «Копринената паяжина» онлайн - страница 45

Преминаването на бързея по този начин беше истинско приключение, но напълно безопасно, тъй като водата тук не беше по-дълбока от метър. Независимо от това, Катлийн всеки път следеше децата с напрежение. Днес нейната група беше смесена с тази на Майк Симисън и на още една възпитателка — Патси. Така че отговаряха почти за четиридесет деца.

Ерик прекара първия час след пристигането им плътно зад камерата си: катереше се с децата по скалистия хълм, снемаше възбудата от очакваното преживяване, изписана на лицата и в гласовете им, камерата му улавяше възторга им, докато се спускаха надолу по бялата пяна на бързея. Когато реши, че вече не е останало нищо за снимане, върна камерата си в автобуса за сигурност и се съблече по бански. Тялото му беше съвършено. Той се плискаше с децата, крещяха заедно — изцяло се отдаде на насладата от играта с тях, а те, от своя страна, ревностно си съперничеха за спечелване на вниманието му.

Следобед, на открито, възпитателите и Ерик настояха всички да си починат половин час, преди отново да влязат във водата.

Беше около два часът, когато Майк Симпсън се измъкна от реката и се отпусна върху скалистата плитчина.

— Хей, Катлийн, не сме броили децата от обяд. Не мислиш ли, че трябва да направим това сега?

— Прав си — съгласи се тя.

Всички прекарваха така весело, че беше пропуснала тази задължителна подробност. По настояване на Ерик и за радост на децата, и тя се беше спуснала няколко пъти по бързея. Заедно с Ерик, Майк и Патси започнаха проверката — извикваха децата по имена и отмятаха върху списъка присъствието им.

— Някой липсва — обади се тя стреснато, след като прехвърли децата от своята група.

— Все още има деца над бързея — обади се Ерик успокоително.

Но минутите течаха и въпреки че повториха проверката, резултатът беше същият — едно дете липсваше.

— Джейми! — възкликна Катлийн. — Къде е Джейми? — Огледа се, вече изпаднала в паника, като че ли го очакваше да се появи пред очите й само по силата на волята й. — Виждал ли го е някой?

— Хайде да не се паникьосваме — обади се Майк. — Ще разпитам децата и ще разберем кога и къде са го видели за последно.

— Аз ще сторя същото с моята група — предложи Патси.

— Направете го внимателно — няма защо да плашим и децата — предупреди ги Катлийн.

— Да, разбира се — Майк изтича към групата си.

Ерик я погледна:

— Ще проверя в гората на отсрещния бряг. Ти се огледай тук.

— Благодаря. Ерик… — хвана го отчаяно за ръката.

— Знам — каза той с разбиране. — Ще го открием, не се безпокой.

Катлийн отиде до щанда за продажба с отстъпки и запита за Джейми. Никой не го беше виждал. Отиде и до магазина, откъдето бяха наели приспособленията за плуване. Собственикът не беше виждал Джейми, но някой му беше донесъл гума, която бяха открили в реката, спряла в ниско надвиснали клони. Страх обхвана Катлийн. Дали Джейми не беше погълнат от бързата река и отнесен надолу по течението, преди да успее да извика? Той е толкова малък. Можеше да плува, но не много добре.