Читать «Копринената паяжина» онлайн - страница 27

Преди да потъне в неспокоен сън снощи, Катлийн си обеща, че следващия път, когато Ерик се опита да й посегне, ще му каже достатъчно ясно и разбрано за нежеланието си да бъде въвличана в каквито и да било романтични преживявания.

А сега Една им урежда среща! И тази среща ще се проточи с часове, ако пътуват до Юрека Спрингс по двупосочната магистрала, която лъкатушеше неуморимо през стръмната планинска местност!

Със смесица от облекчение и съжаление разбра, че днес Ерик е решил да придружи групата на Майк Симпсън — смятаха да отидат с коне до другата страна на планината, екскурзия, която щеше да трае целия ден. Катлийн не можеше да си представи как Ерик щеше да носи камерата си, но беше сигурна, че ще се справи. Той е рядко талантлив човек, мислеше си тя саркастично, като го наблюдаваше да пресича двора с апаратурата си и няколко любопитни деца по петите му.

Денят мина бързо и групата на Катлийн изкачваше уморено хълма към лагера, когато се срещнаха с хората на Майк. Тайно се надяваше, че Ерик ще бъде достатъчно изтощен от многочасовата езда и ще се опита да отклони излизането им тази вечер. Но той й извика, усмихнат и жизнерадостен, както винаги.

— Хей, Катлийн, почакай — размени няколко думи с Майк, разроши весело косата на момченцето наблизо, което го наблюдаваше с обожание, и погали ласкаво едно момиченце под брадичката, преди да изтича към нея.

Бялата му трикотажна риза бе просмукана от пот, а овлажнената коса — залепена за челото му, но когато присви очи в усмивка, силата на чара му отново я покори.

— Как мина денят ти? — запита той.

— Прекрасно. А ти липсваше на децата — и на мен, дявол да го вземе, призна тя в себе си. — Как мина ездата?

— Известно време не ми беше лесно, но после му хванах цаката — изглеждаше възхитително скромен.

Настойчивият му поглед я смути — знаеше много добре, че изглежда на не повече от дванайсетгодишна, с коса, вързана на две опашки, къси панталонки и спортни обувки. Дали той си спомня случилото се снощи? Едва изрече този въпрос към себе си и очите му се спряха на устните й и сякаш замряха там. Да, спомняше си, и то добре. Катлийн почувства, че се изчервява под силния си загар.

— Как се справи с камерата? — запита го тя с любопитство.

Ерик се засмя, зъбите му проблеснаха на почернялото лице.

— Тя язди на седлото пред мен.

— Много хитро.

— Научих се да импровизирам — засмя се отново. Какво беше онова там под мустаците му — трапчинка? — Колко време ти е нужно да се приготвиш? — смени той внезапно темата.

— Все още ли искаш да отидем? — попита тя. — Не сме длъжни да ходим, знаеш това.

— Знам. Но искам да отида — наведе се към нея и прошепна: — Защо, мислиш, изявих желание да участвам в тази проклета екскурзия? Знаех, че не мога да бъде с теб през целия ден в очакване на вечерта и да държа ръцете си настрана като добро момче. Доколкото разбирам, програмата на лагера не включва обучение по любов, нали?