Читать «Стейкман» онлайн - страница 14

— Добре, ще остана да живея тук. Ами цената?

— За това ще говорим по-късно. Първо се огледайте да видите дали наистина ще ви хареса при мен! Няма да ви пусна да си отидете, а ако ви липсва нещо, само ми кажете и веднага ще ви го набавя.

— Що се отнася до бельото и подобните неща, да. Навярно ще трябва да помоля за помощта ви, добра ми майко Смоли, но другото ще съм принуден да поема самият аз. А и конят ми, останал в странноприемницата, се нуждае от присъствието ми.

— Ще изпратя да го доведат тук. В задната постройка имам прекрасен обор, който сигурно ще ви задоволи.

Когато се свечери, с помощта на търговеца на дрехи и на фризьора от Клаузен бе станал съвсем друг човек. Щом се върна, за да се представи в новия си външен вид на своята хазяйка, от смайване тя силно плесна с ръце. После отиде при книжаря и собственика на печатницата, който същевременно беше и издател на «Утринни и вечерни стентънски новини», и бе приет от него с голямо внимание. Там се осведоми къде е жилището на адвоката Съмърланд. В Престън на Ред Ривър той се беше разделил с храбрия Тим, за да предприеме още едно пътешествие из Индианската територия, и ето че сега не искаше да прекара нито един ден в града, без да го е видял. Но за съжаление не го завари у дома. Както му каза прислужницата, вечерта той бил поканен на гости у банкера Олбърс заедно с цялото семейство.

Клаузен се върна в жилището си и там започна да се занимава в библиотеката на починалия търговец от Мисисипи. Скоро забеляза, че вторият етаж на голямата къща отсреща е силно осветен. Оттам можеше твърде удобно да се надзърта в стаята му и ето защо той дръпна пердетата.

В празнично осветеното помещение точно срещу прозорците на Клаузен на дълга маса се беше събрала многолюдна компания. Почетното «председателско» място бяха предоставили на Марга. С изключение на Уилсън между присъстващите се намираха всички участници в разходката на коне, които същия ден бяха станали свидетели на неприятната сцена с непознатия ловец. Там беше и Бил Съмърланд заедно с жена си и своя брат. Съобразявайки се с близките си, този път Тим се беше отказал от обичайното си траперско облекло. Но съвсем ясно си личеше, че се чувства извънредно неудобно в официалния си костюм. Всъщност той беше в центъра на вниманието през цялата вечер и не се измори да разказва приключенията си. В този момент току-що беше описал как Клаузен го спаси в пустинята на смъртта.

— И знаете ли на кого трябва да благодаря, че не ме разкъсаха лешоядите? — попита той. — На един поет! Да, чудете се колкото искате, но е така — на един поет. Обаче той не е от онези, дето витаят нейде между облаците и земята, подритвайки безпомощно с крака, ами е истински бизнесмен, който, където и да го поставиш, знае кое как да направи, и то по най-добрия начин.

— Как се казва? — попита дебелият банкер, който беше голям любител на литературата и не пропускаше случай да докаже своята начетеност.

— Клаузен, Рихард Клаузен, ако нямате нищо против. Стиховете му са нежни като кадифе, ала юмрукът му е като от стомана. Той е истински великан, а има сърце на дете. В това мога да ви се закълна, както впрочем и в моята шапка!