Читать «Стейкман» онлайн - страница 10

— Спри, спри, Марга! — пъшкаше и стенеше Пъстрия. След едно наистина колосално усилие белият кон успя да направи скок, който съвсем извади от равновесие неговия ездач. — Ще си счупиш врата, а аз ще счупя… тпру… стой, о-хо-хо-хо, ах ти, сатанински звяр!

Един от господата побърза да се приближи до него и му помогна пак да заеме по-стабилно положение на седлото.

— Мастър Облърс, прекалено добре се грижите за този бял кон. Не му давайте толкоз много овес и той няма да прави такива ужасни скокове.

— Не е виновен овесът, а лошият пример, който покварява и най-добрите нрави. Настоятелно ви моля, сър, настигнете моята дъщеря и й кажете, че начаса ще припадна, ако още веднъж рискува, макар и един-единствен път с ventre-a-terre1!

— Не й разваляйте удоволствието! Това повдига духа, укрепва здравето, прави те по-сръчен и съвсем между нас казано, позволява на мис Марга да се изяви в такава светлина, на която никой истински джентълмен не може да устои.

— Абе я оставете тази светлина! Хвала на здравите ми кости, мистър Уилсън! Предпочитам тяхната сигурност. Я вижте например онзи човек, дето идва към нас! Конят му върви с такива бавни крачки, сякаш работата му е да брои стръкчетата и цветенцата, които стъпква, и ето наистина, тук-там той дори спира и пощипва от тях. Ездачът търпеливо го изчаква и има толкова приведена стойка на седлото, като че се кани да захапе гривата на животното. Изглежда, че му е напълно безразлично дали ще стигне Стентън днес, или утре. Той съвсем не е тъй безразсъдно смел като вас и Марга. За първото ребро, което си счупи, обещавам веднага да ви броя на ръка цели петдесет хиляди долара.

— Тъй ли мислите? — попита го другият, като хвърли изпитателен поглед към непознатия конник, който все още бе твърде далеч. — Опасявам се, че много бързо ще загубите доларите си, защото несъмнено този мъж е рискувал вече много повече от едно-единствено ребро.

— Ами! Изобщо не ми прилича на такъв човек.

— Имате такова мнение само защото кракът ви никога не е стъпвал в прерията. Обзалагам се на същата сума, че той е истински уестман и е яздил не веднъж и дваж по съвсем друг начин, който изобщо не познавате, а и често е гледал смъртта право в очите. Знам ги тези неща, защото земите ми в Тексас граничат със свободната савана и често съм имал възможност да наблюдавам тези хора. Именно неговата силно приведена стойка издава, че е ловец. Всички те седят така на коня. Иначе изобщо не е възможно да издържат толкова честата и продължителна езда.

— Прериен ловец ли? Полудивак? Трябва да го заговорим! Един разговор с него сигурно ще достави удоволствие на дамите.