Читать «Кралят на петрола» онлайн - страница 298

— Зад онзи голям триъгълен блок се крие един от неприятелите ни. Забеляза ли го моят брат?

— Да. Видях го как пропълзя от намиращата се малко по-назад скала. Дори знам кой е той.

— Навярно вождът Мокаши, а?

— Да.

— Тогава решителният миг настъпва. Моят брат не смята ли, че ще е по-добре изобщо да не чакаме да ни нападнат?

— Да, така смайването им ще е толкова по-голямо. Искаш ли да разговаряш с вожда?

— Не. Нека моят брат се наеме с това. Ти имаш пушка, която за индианците е омагьосана, тъй че твоят глас ще има по-голямо въздействие над тях от моя.

— Добре, тогава нека започваме! Той подвикна полувисоко няколко думи към храсталака, където се бяха скрили стоте навахи, а после каза на белите:

— Нихорасите са тук. Станете и насочете пушките си натам!

Госпожа Розали се бе видяла принудена да върне пушката на мъжа си, но вместо нея беше грабнала една от резервните карабини. И когато мъжете наскачаха и вдигнаха пушките си, тя също насочи своето оръжие по посоката, откъдето очакваха врага. Като държеше в ръце готовата за стрелба карабина «Хенри», Олд Шетърхенд пристъпи няколко крачки напред и извика:

— Защо вождът на нихорасите Мокаши се крие, когато иска да ни посети? Нека се покаже! Ние знаем, че се намира тук заедно със своите триста воини.

— Уф, уф! — разнесе се иззад каменния блок и Мокаши се изправи. — Нима белите кучета знаят, че сме тук? И въпреки това дойдоха? Да не би Великия дух да им е изсушил мозъците, та шепа хора дръзват да се изправят срещу нас, за да се бият?

— Не ни е необходима никаква дързост. Вождът на нихорасите е изпаднал в голяма заблуда. Нима не вижда моите хора, застанали, готови да посрещнат неприятеля с пушките си? Нима не вижда и омагьосаната карабина в ръката ми? Кой може да й противостои?

— Ние ще сме толкова бързи, че Олд Шетърхенд ще успее да стреля само два-три пъти. После моите многочислени воини ще го повалят на земята. Да му покажа ли колко е голям броят им?

— Известен ми е — триста.

— И те съвсем не са далеч, а близо. Бледоликите могат да направят само следния избор — или да се предадат, или да бъдат изтикани във водата и избити. Нека видят, че са обградени.

Той вдигна ръка и след знака му иззад всички камъни наскачаха нихораси. Други, за които не беше имало място зад скалните блокове и по тази причина бяха останали по-назад, в момента се приближиха тичешком, надавайки такива бойни крясъци, които можеха да скъсат нервите на човек. Но не се хвърлиха в нападение, а се спряха зад своя вожд, понеже и той остана на мястото си. Мокаши отново вдигна ръка. Войнственият рев мигновено заглъхна и вождът извика на Олд Шетърхенд:

— Бледоликите разбират, че решат ли да се бият, загубени са. Ако са умни, ще се предадат.

— Да, човек може да се научи на ум от Мокаши, защото той е голям хитрец. Той знае и много добре вижда какво е положението. Повече от двайсет пушки са насочени срещу него и воините му, което ще рече, че в тези Двуцевки имаме четиридесет изстрела. Към тях ще прибавим и безбройните куршуми на моята омагьосана карабина. Преди нихорасите да ни достигнат, шейсет или дори повече от тях ще паднат мъртви, а после ще започне схватката с ножове и приклади. Това е много добре известно на Мокаши. Ако изобщо е възможно някога да бъдем победени, той знае, че ще изгуби далеч над сто воини и че той ще е първият, когото куршумът ми ще просне на земята. Ето защо ни подканя да се предадем. Ние не сме по-малко умни от него.