Читать «Съветниците на крал Хидропс» онлайн - страница 6

Заклел му се Диоптрик, а Фротон взел последните три ордена, които тегнели върху дребната гръд на великия програмист, направил от тях тристенна кутийка, сложил вътре апаратчето, малко колкото един дукат, овързал всичко това със златно телче, запоил отзад златна тенекийка, подрязал я като опашка и казал:

— Готово, Ваша светлост! С тези височайши отличия всеки ще ви разпознае лесно, с тенекийката Ваша светлост ще може да плува, а апаратчето ще осъществява връзката с разума, скрит в шкафа…

Зарадвал се Диоптрик.

— Какво искаш? Искай, казвай — всичко ще получиш!

— Искам да се оженя за дъщерята на Ваша светлост, златолитата Аврентина!

Разгневил се страшно Диоптрик и, плувайки около лицето на Фротон, го обсипал с ругатни, дрънкал с ордените си, нарекъл го нагъл нехранимайко, мерзавец и негодяй, а след това заповядал да го изхвърлят от двореца. Самият той отишъл с подводницата си, впрегната шесторно, при краля.

Когато Миногар, Амасид и Филонавт видели Диоптрик в новия му облик, а го познали само по великолепните ордени, от които сега се състоял, ако не се смята опашчицата, страшно се разгневили. Като мъже, вещи в електрическите дела, те разбрали, че трудно ще постигнат нещо повече в личното си смаляване, а на сутринта трябвало да се състои тържественото раждане на кралския син и те не можели да губят нито секунда. Ето защо Амасид и Филонавт се наговорили, когато Диоптрик се връща в двореца си, да го нападнат, да го отвлекат и да го затворят, което не би представлявало трудност, защото никой нямало дори и да забележи изчезването на една толкова малка особа. Както решили, така и направили. Амасид приготвил една стара консервна кутия и се притаил с нея зад един коралов риф, около който минавала подводницата на Диоптрик, а когато тя приближила, слугите му, маскирани, изскочили изведнъж на пътя и преди лакеите на Диоптрик да вдигнат плавници за отбрана, господарят им вече бил покрит с кутията и отвлечен. Амасид затворил моментално тенекиеното капаче, за да не може великият програмист да се измъкне на свобода, и като се подигравал жестоко с него и му се надсмивал, побързал да се прибере вкъщи. Там обаче си помислил, че не е добре да държи затворника при себе си, и точно тогава чул глас, който викал от улицата: «Глави запоявам! Кореми, опашки, гърбове с тел кърпя, полирам!» Зарадвал се той, извикал тенекеджията, който бил Фротон, наредил му да запои херметически консервната кутия, а когато направил това, дал му един талер и казал:

— Слушай, майсторе, в тази кутия има един метален скорпион, хванат в мазето на двореца ми. Вземи го и го изхвърли извън града, там, на голямото сметище, нали го знаеш? А за по-сигурно затисни кутията с камък, за да не избяга скорпионът по някое време. И в името на Великата матрица не отваряй кутията, защото ще умреш на място!

— Ще направя, както казваш, господарю — рекъл Фротон, взел консервната кутия, талера и си тръгнал.