Читать «Императори на илюзиите» онлайн - страница 5

Добра наследственост, нали, Къртис Ван Къртис?

Кей донякъде се забавляваше от мисълта, че навлизайки в юношеската възраст, Томи абсолютно престана да прилича на собственика на „аТан“. Сякаш всички черти на възрастния Къртис, притежавани от момчето, се размиха по време на бързото порастване и странния живот, който им се наложи да водят. Интересно, как ли изглеждаше в момента Артур? И дали двамата си приличаха?

Дач искрено се надяваше, че на малкия му клиент не му се е налагало да умира пак, но предпочиташе да си го спомня такъв, какъвто беше преди.

На челото на Томи трептеше капка пот. Той се мръщеше, като от време на време спираше преглеждането на курсовете и се взираше в някоя от колоните с числа. Млад герой от епохата на Смутната война, направо може да се снима в детския сериал „Небесният щит“. Красив, обаятелен и от онази неуловима порода, която толкова неудържимо привлича жените и предизвиква необяснимо раздразнение у мъжете. През последната година, докато уреждаше кратките си авантюри в пристанищните градове, Дач улавяше доста откровените погледи на своите приятелки към хлапака. Веднъж даже поговори с Томи по този въпрос. Момчето смутено предложи да се направи пластична операция. А след няколко минути ехидно уточни кой именно трябва да се оперира.

Бързо беше превъзмогнал страха си от Кей. Сигурно, защото го беше убил при първата им среща…

— Курс — кратко каза Томи, облягайки се в креслото. Дач изведе информацията на екрана си.

Да, това наистина беше курс. Не онзи недостижим идеал (време на пристигане — нула, износване на двигателя — нула), за който на всяка планета са измислени десетки еднотипни легенди. Но показателят беше повече от приличен, достоен за най-опитните пилоти. Случайност, естествено, но заслужаваща похвала.

— Става, макар че има и по-добри решения — изкоментира Дач. После се свърза с алкарисианите и съобщи, че са готови за скок. Хипермрежовият генератор, с който бяха издърпали изтребителя им в реалното пространство, отдавна беше изключен, и чуждоземните изчезнаха от пространството почти на мига. Те никога не бяха имали особени проблеми с определянето на курса.

— Да търся ли още? — попита Томи, поглеждайки накриво Кей.

— Стартирай!

Корабът изчезна в хиперпространството сред отблясъците на вторичното излъчване. И случайната точка в междузвездния вакуум, която от момента на Големия взрив до съвсем скоро не бе познавала по-голямо тяло от водородната молекула, пак опустя.

Отново за цяла вечност. За пустотата времето не съществува.

Рашел и Гафур се целуваха в кабината на флаера. Достатъчно дълго, за да доскучае на юношата този неизменен елемент от програмата. Уви, тригодишната дружба му беше дала да разбере, че няма да му се наложи да разчита на повече. Девойката се изплъзна от ръцете му толкова ловко, че той дори не се опита да я задържи.

— Благодаря, че ме докара. — Рашел отвори полупрозрачния аеродинамичен капак на кабината и скочи в тревата. Беше вечер, неизменната, тиха таурийска вечер, само на хоризонта се сгъстяваха тъмносиви облаци — предвестници на обещания нощен дъжд. Прекалено плътни, наистина. Гафур мълчаливо гледаше момичето.