Читать «Ясновидци» онлайн

Григор Гачев

Ясновидци

Някой ден ще си скъсам взимане-даването с Пенко. Определено.

След два дни ми беше изпитът по теория на игрите. Поправителният. Не накълвях ли материала, Гошо Рулетката щеше пак да ме заколи. Бях се свил в облепената с евтини тапети стаичка в студентското общежитие, и се мъчех да уча. Напразно — Пенко ми висеше на главата и непрекъснато мрънкаше.

— Пукнат долар няма за последния месец. Какво правиш бе, човек? Толкова ли те сложиха в джоба си китайците?

— Лесно им е на китайците — въздъхнах. — Нямат законодателство срещу спама. Интернет провайдер им е държавата — договориш ли се с нея, милиарди писма на ден пращаш, никой не те отрязва и гони.

— Те го нямаха и преди две години, като почнахме. Май ни изпревариха технически.

Кипнах.

— Аз ли се договарям с клиентите, или ти?

— Какво да договоря, като бягат от каквото ти можеш? Преди всеки искаше да праща спам през нас, а сега никой не ще. Други били предлагали по-изгодни условия. Ние защо не можем да ги предложим? По-тъпи ли сме от китайците?

— Не сме. Просто там държавата е на тяхна страна, а тук е срещу нас. А и не китайците ни съсипаха, да ти кажа.

— А кой?

— Руснаците.

И там ли държавата е на тяхна страна? И как докарват по-ниска цена от нас?

Въздъхнах пак.

— Пишат вируси, които зомбират домашните компютри, и ги превръщат в машини за пръскане на спам. Половината домашни компютри по света са им зомбита. А вирусите пътем събират и друга информация от компютрите, и им я пращат обратно — така че има с какво да купят държавата си да е на тяхна страна. Наясно ли си за какъв тип бизнес ти говоря? Играе ли ти се в него?

Пенко за миг си глътна езика. Бързо щрака. Но само за миг, след това пак се ококори. Има данни за мениджър, признавам му го.

— Е добре, ние да метем улиците ли? Две години изкарвахме прилично.

— Виж какво, опитвам се да уча. След два дни съм на изпит. Може ли…

— С тая твоя информатика гладен ще ходиш. Не го ли разбираш?

— А твоят мениджмънт много богат ли те направи? Аз измислих да продаваме спам, нали? Аз направих системата, нали? Аз събрах адресите, аз свързах нелегалните сървъри…

— Ама аз ти намерих клиентите! Така че зарязвай ученето, и измисли нещо!

Май смяташе да продължава да ми пречи. Само че аз не смятах да го оставя.

— Няма начин. Ученето ми даде предишната идея. Ако нещо ми даде нова, ще е пак то. Така че не ми пречи.

— Пак то, друг път!

— Ще видиш.

— Как ли се паднахме точно с теб в една стая? Да беше някой друг, досега да съм го направил милионер…

Престанах да му обръщам внимание.

* * *

След два дни седяхме в шкембеджийницата срещу факултета. Пенко не пропускаше, когато някой друг има повод да почерпи — дори ако има пари само колкото за по шкембе-чорба и бира.

— Честит изпит!

— Не ми се подигравай. — Макар че тройка при Рулетката не беше малко. Три пъти се препотих, докато му сметна на ръка вероятността да се паднат по четири последователни карти в трима покерджии едновременно. А обяснението по каква методика го смятам го омазах тотално…

— А измисли ли как да изкараме някоя пара? Че оценките са хубаво нещо, ама не се ядат.