Читать «Японски силуети (Из „Стихотворенията в проза“ на Геваша Хито-Хито)» онлайн - страница 2

Най-после стана, заходи назад-напред и каза гневно:

— Кога ще се избавим от тоя Ямагата-Фузи?

И седна и написа критика против книгата му, по-върла от гнева на хималайския тигър и по-ядовита от езика на змиите, що се влачат из непристъпната пещера на богинята на отмъщението, страшната Мада-Киу.

И когато Ито-Арашита-Ра прочете критиката си, той усети в душата си небесна сладост и благородното му чело се разбърчи. Сякаш по него изгряха лучите на утренното слънце, когато се подава от края на лъскавото море в тихия кръгозор на изток.

А полиците на книжарниците се пращяха плачевно под тежестта на девствените томове на книгата му.

Нека всесилният бог Охзу утеши всичките оскърбени!

III

ДВАТА АРШИНА НА ДЪЛБОКОМЪДРИЯ ХАРА-КАРАСУТА-КХИ-ЯМАЦУРА

Професорът на богословието и литературата в Токийския университет беше знаменит критик, прочут в четиристотинте острови на нашата велика империя — нека боговете пазят дните на Микадо!

Всички почитаха Хара-Карасута-Кхи-Ямацура за неговото хлътнало-восъчно лице на свещеноюродив бонз в храма на богиня Ци и за неговите дълбокомислени и правдиви критични студии по чудотворната сила на свещените нокте на богинята на мъдростта и песнопението.

Никога родители не бяха дали на чедото си име по-прилично с душевните му качества, както бе с името на Хара-Карасута-Кхи-Ямацура!

Той минуваше за най-добросъвестен и правдив критик, с ум по-дълбок от морската бездна и по-богат със знания, нежели баснословните съкровища на змея Цирици-Цура в планините на Осака.

И когато знаменитият Хара-Карасута-Кхи-Ямацура венчееше някого с венеца на славата, венчаният ставаше славен, и когато затъпкваше някого в калта, той беше изгубен завинаги в мнението на японския народ.

Един от първите щастливци беше и даровития поет Гехайша Тцузе. И всяка негова книга великият Хара-Карасута-Кхи-Ямацура посрещаше приблизително със следния привет: „Осанна! Възликувай, японска земльо! Великият твой поет и син Гехайша Тцузе запали още един светилник над твоите суши и моря, озари с ново слънце духовното твое небе Крилатият гений на любимият ти син лети стремително из висотите на славата и никои ум не може да предвиди до кой предел ще стигне тоя вихрен полет на мисълта му. Коленичи пред Гехайша Тцузе!“

Но една заран (това знаменито събитие се случи на втория ден от постите в чест на страшната богиня на отмъщението Мада-Киу — нека всесилният бог Хиронима пази главата на светлия Микадо!) — една заран народите в цялата империя се развълнуваха от една критика на великия Хара-Карасута-Кхи-Ямацура по случай новата книга на славния поет Гехайша Тцузе. Тая дълбока и мъдра критика се зафащаше с тия редове:

„Омърси се великата наша земя от един срам! Бездарният и глупав стихоплет, именуем Гехайша Тцузе, ни даде едно ново извержение на своя нищожен дух. Умственото бунище на японската земя се обогати с един още непотребен смет на глупостта, а галерията на бездарните японски списатели дава първото си място на изфирясалата и гламава твар, именуема Гехайша Тцузе!“