Читать «Ямби» онлайн - страница 2

Иван Вазов

VIII

„Да се не плашим: тоз порой ще мине от мерзости, безумства и полуда; след бурний бяс ще светне свода сини“ — тъй думах си — страха за да прокуда. Тъй думах си — тъй мислех си от време. Веч цяло поколение порасна, години гънат ме под свойто бреме — а аз — с таз вяра лъжа се прекрасна. „Тоз шум живот е, тез борби са напредък, и преход е туй кипенье! Съдбите на народите едни са!“ — тешах се ази. Грубо заслепленье! Ний носиме плода на страшно семе: пороци, гнилост, язви страховити! Ний веч сме старо, изхабено племе — едвам излезнали из пелените!

София, 1895

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Надежда Владимирова

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4749]

Последна редакция: 2008-01-06 10:20:00