Читать «Що е страх?» онлайн - страница 5

След малко мъртвецът се поразмърдал. А момъкът рекъл:

— Виждаш ли, братовчеде, стоплих те!

Но мъртвецът се изправил и викнал:

— Сега ще те удуша!

— А, така ли се отблагодаряваш? — попитал момъкът. — Хайде тогава обратно в ковчега!

Вдигнал го, тръснал го в ковчега и затворил капака. Дошли шестимата мъже и изнесли ковчега.

— Пак не настръхнах — казал той, — цял живот да стоя тук, пак няма да се науча да настръхвам.

Ала ето, че влязъл един човек, по-едър от шестимата мъже, и страшен наглед; но бил стар и носел дълга бяла брада.

— Стой, дребосък — викнал той, — сега скоро ще научиш какво е да настръхнеш от страх, защото ще умреш.

— Не бързай толкова — отвърнал момъкът. — Ако ще умирам, трябва да взема участие в умирането.

— Ей сега ще те сграбча! — рекъл духът.

— По-полека, по-полека, не се надувай много! Колкото силен си ти, толкова съм и аз, а може и да съм по-силен от тебе.

— Ще видим — рекъл старецът. — Ако излезеш по-силен от мене, ще те пусна да си отидеш. Хайде, ела да си премерим силите!

Повел го през разни тъмни коридори и накрая стигнали пред едно ковашко огнище. Взел старецът брадва и с един удар набил едната наковалня в земята.

— Аз ще направя нещо по-добро — казал момъкът и отишъл при другата наковалня.

Старецът застанал до него да гледа, а бялата му брада увиснала надолу. Взел момъкът брадвата, разцепил с един удар наковалнята на две и заклещил брадата на стареца в цепнатината.

— Падна ли ми в ръцете? — викнал момъкът. — Сега ти ще умреш.

После взел един железен прът и запердашил така стареца, че той почнал да скимти и да го моли да спре, като му обещавал големи богатства.

Измъкнал момъкът брадвата, освободил и брадата на стареца и го пуснал. Тогава старецът го завел в едно подземие и му показал три сандъка пълни със злато.

— От тези три сандъка — рекъл той — единият е за бедните, другият е за царя и третият е за тебе.

В този миг станало дванайсет и духът изчезнал, а момъкът останал на тъмно.

— Все ще се оправя — рекъл си той, тръгнал опипом, намерил пътя до стаята си, легнал край огъня и заспал.

Дошъл на другата сутрин царят и казал:

— Сега сигурно си научил какво е да настръхнеш от страх.

— Не — отвърнал той. — Разкажете ми какво е! Най-напред дойде покойният ми братовчед, а после един брадат човек, който ми показа много злато в подземието, но никой не ми каза какво е да настръхнеш от страх.

Тогава царят рекъл:

— Ти развали магията на замъка и затова ще се ожениш за дъщеря ми.

— Всичко това е много хубаво — отвърнал той, — но аз все още не зная какво е да настръхна от страх.

После взели златото от подземието и направили голяма сватба. Но макар че много обичал жена си и бил много доволен, младият цар пак повтарял непрекъснато:

— Да можех поне веднъж да настръхна от страх! Да можех поне веднъж да настръхна!

Накрая това омръзнало на младата царица. Един ден прислужницата й казала:

— Аз ще оправя тази работа, ще му покажа как се настръхва от страх.

Отишла на потока, който течал през градината, и поръчала да й напълнят едно ведро с черни мрени. През нощта, когато младият цар спял дълбоко, жена му дръпнала завивката и изсипала върху него ведрото, пълно със студена вода и мрени, а и рибките, като останали без вода, започнали да скачат и да пляскат край него.