Читать «Ще бъдеш ли тук?» онлайн - страница 3
Гийом Мюссо
Отнесен в своите размисли, той едва долови смисъла в думите, произнесени от стареца, който го бе попитал:
— Ако знаехте, че има възможност някое от всички Ваши желания да бъде изпълнено, кое бихте си избрали?
— Моля?
— Кое е Вашето най-голямо желание на този свят, докторе?
Лекарят се замисли най-напред за някакъв духовит отговор, но, победен от умората и обзет от неочакван прилив на емоции, промълви:
— Бих искал да видя отново една жена.
— Една жена?
— Да, единствената… единствената, която е била важна за мен.
И там, в това затънтено местенце, далеч от очите на Запада, някаква особена тръпка, тържествена и вълнуваща, премина между двамата мъже.
— Тази жена, Вие знаете ли къде се намира сега? — попита го старият кхмер, изненадан от простотата на подобно желание.
— Тя е мъртва отпреди тридесет години.
Азиатецът леко сбърчи вежди и потъна в дълбок размисъл. После, след кратко мълчание, той се изправи с достойнство и се запъти към дъното на стаята, където, върху сковани с подръчни средства етажерки, бе струпана част от неговите богатства: изсушени морски кончета, корени от женшен, сплетени една около друга отровни змии във формалин…
Възрастният мъж се порови малко в тази натурия, докато намери това, което търсеше.
Когато се върна при лекаря, той му подаде миниатюрно стъклено флаконче.
В него имаше десет малки златисти хапчета…
1
Първата среща
Една прекрасна вечер бъдещето бива наречено минало. Тогава човек се обръща и вижда своята младост.
Луи Арагон
Елиът е на 30 години
Неделен септемврийски следобед е. Отгоре блести небето на Флорида…
Зад волана на един „Форд Тъндърбърд“ с вдигнат гюрук е седнала млада жена. С развети от вятъра коси, тя кара с доста висока скорост, изпреварвайки почти всички изпречили й се коли, преди да навлезе в платното, водещо към терминала на летището, и да спре за кратко пред залата за заминаване. Точно толкова, колкото е необходимо да остави мъжа, настанил се на предната седалка до нея. Той взема своя сак от багажника и се навежда към прозореца, за да дари целувка на своята шофьорка. Хлопване на вратата и ето, че вече е навлязъл в сградата от стъкло и метал.
Той е Елиът Купър. Отличава се с привлекателна физика и елегантна походка. Лекар е в Сан Франциско, но коженото яке и немирните коси му придават вид на хлапак.
Мъжът се упътва по навик към гишето за регистриране, за да си вземе бордната карта: Маями — Сан Франциско.
— Хващам се на бас, че вече ти липсвам…
Изненадан от познатия глас, Елиът стреснато се обръща.
Неговата спътница е застанала до него и му хвърля поглед с изумруден блясък, смесица от предизвикателност и крехкост. Облечена е в джинси и прилягащо по тялото й сако от еленова кожа с надпис
