Читать «Щастливият принц» онлайн - страница 6

Но най-после разбра, че ще умре. Силите му стигнаха само колкото да подхвръкне още веднъж до рамото на принца.

— Сбогом, скъпи принце! — пошепна то. — Ще ми позволиш ли да ти целуна ръка?

— Радвам се, че отиваш най-после в Египет, малко лястовиче — каза принцът, — ти се забави тука твърде дълго, но трябва да ме целунеш по устните, защото те обичам.

— Аз не отивам в Египет — отговори лястовичето. — Аз отивам в Дома на смъртта. Смъртта е сестра на съня, нали?

И то целуна Щастливия принц по устните и падна мъртво в краката му.

В този миг странно пращене прозвуча вътре в статуята, сякаш нещо се счупи. Работата бе там, че оловното сърце се беше разцепило точно наполовина. Денят наистина бе ужасно мразовит.

Рано на другата сутрин кметът прекосяваше площада, придружен от общинските съветници. На минаване край колоната той вдигна очи към статуята:

— Боже мой! Колко жалък изглежда Щастливият принц! — каза той.

— Колко жалък наистина! — възкликнаха общинските съветници, които винаги се съгласяваха с кмета, и се приближиха да го разгледат.

— Рубинът е паднал от неговия меч, очите му ги няма и вече не е златен — забеляза кметът. — Всъщност той почти не се различава от просяк!

— Почти не се различава от просяк — повториха общинските съветници.

— А ето и някакво мъртво птиче в краката му! — продължи кметът. — Ще трябва да издадем наредба, че на птичките е забранено да умират тука. — И градският писар си взе бележка за предложението.

Така смъкнаха статуята на Щастливия принц.

— Понеже не е вече красив, не е вече и полезен — каза професорът по изящни изкуства в университета.

След това стопиха статуята в една пещ, а кметът свика общинския съвет на заседание, за да реши какво да се направи с метала.

— Трябва, разбира се, да направим нова статуя — каза кметът, — и това ще бъде моя статуя.

— Моя статуя — каза всеки от съветниците и те се скараха.

Когато последния път чух за тях, те все още се караха.

— Чудно нещо — каза надзирателят на работниците в леярната. — Това счупено оловно сърце не ще да се стопи в пещта. Трябва да го изхвърлим.

И те го хвърлиха на бунището, където лежеше и мъртвото лястовиче.

— Донеси ми двете най-скъпоценни неща в града — каза Бог на един от своите ангели и ангелът му донесе оловното сърце и мъртвата птичка.

— Правилно си избрал — рече Бог, — защото в моята райска градина това птиченце ще пее за вечни времена, а Щастливият принц ще ме възхвалява в златния ми град.

Информация за текста

Oscar Wilde

The Happy Prince,

Източник: http://bezmonitor.com

Сканиране и разпознаване: Тони

Профиздат — София, 1977

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2008]

Последна редакция: 2006-08-05 13:53:30