Читать «Шерле-перле» онлайн - страница 2

— Братовчед, ама ти що чиниш тука по това жътварско време?

— Не видиш ли? — отвърна бодро братовчедът. — Товарим гюбре. Че пръснем гюбрето на нивчето у Зойница. Без гюбре никакво го нема.

Циганинът се сети какво е станало на нивата, но си премълча. Добре знаеше — а̀ спомене думица, а̀ си е изкарал пердаха както в други подобни случаи. По-безопасно беше да налее още масло в огъня. И той го направи, като започна с най-сериозен вид:

— Братовчед, гледам те, гледам, па ти се чудим! Я помисли! Сега че носиш гюбре на нивчето, догодина че го ореш и сееш, после че чакаш да никне и зрее, че трепериш да го не скълца някоя градушка, че вършеш, че го караш на воденица… А дотогава… я си жив, я не!

Само такива приказки са трябвали — моментално разпрегна воловете, пусна ги да пасат и хвана пътя. Йоргя, доволен от ефекта, който предизвика шегата му, постоя, позасмя се и пое в обратна посока.

Щом стигна най-стръмното, братовчедът му легна напряко на пътя с намерение да поспи. Мястото не беше от най-подходящите, но той го избра нарочно — своеобразен начин за демонстриране на бунт срещу човешката трудова съдба. Слънцето, макар и вече слязло към икиндия, все още припичаше, та той захлупи върху откритата си буза сламеницата.

Само че пътят си е път — не след дълго по стръмното заслиза натоварена със снопи кола. Говедата водеше дядо Йован. Раняван през Балканската, старецът беше превит одве. Когато съзря легналия, изпървом не го позна и се развика. Все едно не беше си отворил устата.

Тогава опита да спре. Напразно — натоварената догоре кола натискаше рогата на животните и те не можеха да я удържат. Вече понаближил, старецът разпозна кой е отпред и се замоли:

— Чедо, стани, че те сгазим!

Чедото се понадигна и отговори лениво:

— Че ме сгазиш, ама че ме лежиш!

След това изявление дядо Йован не можеше да си прави повече илюзии и отчаяно заудря с остена добичетата през муцуните. Те забиха копита в нагрятата пръст — не би, товарът ги тласкаше по стръмното. Пребледнял, старецът изплака:

— Дигай се, стоката не може да удържи пустата кола!

Никакъв отговор. Какъвто и да беше рискът, дядо Йован нямаше избор — дръпна рязко воловете, за да обиколят легналия. Успя, обаче колата за малко не се прекатури. Влязъл отново в пътя, старецът, без да се обръща, ускори крачки, подбутван от изнемогващите добичета, и набожно се прекръсти.

Преживелият премеждието лежа докъм залез, след което се прибра вкъщи. Там намери изпомачкан лист от тетрадка с широки редове, химически молив и седнал на масата, започна някакви изчисления. По време на изчисленията често поглеждаше към тавана или подпираше с юмрук брадата си.

Дядо, баба и майка ми се върнаха по тъмно и седнаха да вечерят. Неосъщественият жътвар също седна. Никой нямаше желание да му говори. И той мълча, но към края на вечерята извади от пазвата си измачкания лист и заяви, може да се каже, надменно:

— Дедо, ти днеска ми рече, дека като одим така шерле-перле, немало кой да ме рани. Я ти отвърнах, ама ти не ме разбра…

Старецът не пое хвърлената ръкавица — премълча си. Въпреки туй пренебрегнатият зет се зае да изясни неизясненото. Изброи наименованията на много села от Граово, Трънско, Шопско, Радомирско, Кюстендилско. Спомена някои селища от Северна и Южна България, както и четири-пет от Черноморското крайбрежие.