Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 42

— Ако старият негодник си беше останал вкъщи, където му е мястото, щеше да е още жив! — изкрещя ядно мъжки глас.

Един Макдонъл извади меча си, но Дугъл го спря с поглед.

— Аз поканих Ангъс Макдонъл да дойде в Камерън — заяви той и се обърна към Морган. — Морган Тайър Макдонъл, готов ли си да приемеш присъдата на този съд относно убийството на баща ти?

Морган се облегна назад в стола си и със самодоволна елегантност кръстоса крака.

— Какво друго ми остава?

„Готов съм да пълзя по корем за тях. Готов съм да умра за тях. Те са всичко, което имам. Всичко, което съм.“

Припомнила си думите на Морган, Сабрина се обърна към мъжете, които стояха най-отзад на малки групички. Какво виждаше Морган, когато се вглеждаше в затъпелите им лица? Сенките на старата гордост? Част от миналата слава?

Дугъл се обърна към самотния мъж на първата пейка.

— А какво ще кажат старейшините на Макдонъл? — попита с уважение той, като че мнението на мъжа беше по-важно от кралското.

— Добре е — отговори колебливо дребосъкът и се ухили с беззъбата си уста. Мъжете от клана го аплодираха бурно.

Морган се изсмя безрадостно.

— Продължавай, Камерън, за мен е все едно. Ще ми дадеш две кози, ще си стиснем ръцете и мога да си вървя вкъщи.

Робърт, прачичото на Сабрина, изкачи стъпалата и застана до баща й. Това я изненада. Защо баща й не искаше да произнесе присъдата сам?

— А ти, Дугъл Камерън, ще приемеш ли решението на това събрание?

— Да, ще го приема.

Дугъл слезе от подиума и седна до жена си. Когато посегна към ръката й, кокалчетата на пръстите му побеляха от напрежение.

Робърт разви руло пергамент, по-дълго от снежнобялата му брада, и намести златните рамки на очилата си.

— Добре. Изслушайте внимателно присъдата, която двамата водачи на кланове гарантират с целия си авторитет. Дугъл Камерън обещава да даде на Морган Макдонъл двеста овце, сто говеда…

Докато чичо Робърт четеше монотонно, Сабрина проучваше изражението на Морган. Той се прозя, извади от колана си къса кама и се зае да чисти ноктите си. Но привидната незаинтересованост не успя да я измами; зад разбърканите коси очите му святкаха подозрително.

— …двеста пилета, три бъчви отлежало шотландско уиски… — ликуващи викове сред купчината Макдонълови — …церемониалния шотландски меч на фамилията Камерън, годежния пръстен на Камерън…

Сабрина изпита съчувствие към майка си. Пръстенът беше на ръката й повече от двадесет години.

— …и дъщеря си Сабрина за свещен брачен съюз.

Камата на Морган падна със звън на пода. В залата се възцари абсолютна тишина. Старият Макдонъл на първата пейка се олюля и устните му посиняха. Сабрина вдигна глава, без да смее да си поеме дъх. Морган се изправи и се залови за красиво резбованите странични облегалки, сякаш имаше нужда от опора. Погледите им се срещнаха и останаха приковани един в друг.

От гърлото на Морган излезе дрезгав смях. Думите му бяха отправени към Дугъл, но погледът му беше предназначен за Сабрина.

— За бога, Камерън! Нямаш ли милост? Не можа ли да ми дадеш четиристотин пилета и да ми спестиш проклетата си дъщеря?