Читать «Шаина» онлайн - страница 2

Илязла Шаина да види кой иде и тръпки я побили, като го видяла. Не е юнак, ами хала. Калпакът му — самур калпак с три паунови пера, веждите му като крила на лястовичка, очите му — очи на граблив орел, а под копитата на коня му земята се огъва.

Уплашила се младата хайдуткиня, изтървала сабята си и хукнала да бяга като кошута пред гневен ловец. Гонил я Крали Марко що я гонил, настигнал я в честата гора, скочил от коня си, стъпил на гърдите й, измъкнал сабята си от ножницата и замахнал да й вземе главата. Щом вдигнал ръка, Шарколията изцвилил три пъти. Взрял се Крали Марко в очите на повалената мома и се сепнал. Като че някога е виждал тези очи. Привел се още и втренчил поглед. Искал да си припомни.

— Защо ме гледаш тъй? — продумала Шаина.

— Мъча се да те позная. Как ти е името?

— Шаина.

— Защо носиш турско име?

Бързо заговорила робинята:

— Някога, когато бях момиче на петнайсет години, живеех в кулите на своя баща. Моят баща беше крал и управляваше девет земи. Една вечер в нашия град минаха трима араби. Баща ми го нямаше в къщи. Той беше заминал за Солун да си подковя коня. Грабиха що грабиха арабите в нашия хубав град, дигнаха имането на баща ми, а мене отвлякоха. Заробиха ме, отведоха ме я тяхната земя. Дадоха ме на пашата. Пашата ме затвори в кулата си и пред вратата на кулата се изправиха тримата араби с ятагани да ме вардят. Там стоях десет години. Десет черни години прекарах. Додея ми на пашата да слугувам. Домиля ми за нашата земя, причерня ми веднаж на очите, грабнах пашовия ятаган и погубих тримата араби. Яхнах най-бързата кобила, която пасеше свободна на полето, и побягнах тука, в моето родно място.

— Че коя си ти? Попита я Марко.

— Аз съм поробената дъщеря на крал Вълкашина. А ти?

— Аз съм Крали Марко, Вълкашиновият син!

— Моят брат! — викнала Шаина и скочила.

Марко хвърлил настрана дипленицата, светнал от радост и прегърнал загубената си сестра.

Информация за текста

Сканиране: sir_Ivanhoe, август, 2007 г.

Разпознаване и последна редакция: NomaD, август, 2008 г.

Издание:

Ангел Каралийчев. Приказен свят. Том втори, 1982

Издателство „Български писател“, 1982

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9101]

Последна редакция: 2008-09-06 10:00:00